Скотт Сиглер - Земно ядро

Бе виждал Конъл само веднъж, най-вече защото този човек рядко излизаше от офиса си и управляваше минната индустрия като тъмен магьосник от своята кула. Бе висок като върлина — почти два метра. Движенията му бяха като на хищник. Леко накуцваше, но не правеше излишни движения. Под къдравата му черна коса светеха безмилостни сиви очи.

— Добре — каза Конъл. — Къде я е открил?

— Един господ знае. Той е печен тип.

— Как така да не знаеш, Хърбърт? Трябва да е в района, нали? Та ти си в Солт Лейк Сити и той е дошъл при теб!

Хърбърт пое дъх. Болката в слепоочията му пулсираше с ритъма на сърцето му.

— Той винаги идва при мен. Прави го, за да не може никой да отгатне къде открива нещо.

Преди малко повече от година Сони бе намерил злато в Щата Уайоминг. Бе донесъл пробата чак в Солт Лейк Сити за анализ в лабораторията на Даркър. „Това се нарича доверие — помисли Хърбърт. — Аз съм единственият, на когото има доверие, а сега го предавам“.

Хладният, нетърпящ глупости тон на Конъл го отклони от тази мисъл.

— Трябва да говоря с този човек веднага. Дай ми името и телефона му.

— Не мога! — Хърбърт се усети, че почти хленчи, но не можеше да се овладее. — Ще трябва да почакате. В града е само от няколко дни. Разбра за качеството на платината само преди половин час, за бога. Ще разбере, че аз съм ви казал!

— Ама и ти си един! Нямаш представа къде я е открил, това може да се окаже най-богатото находище на века, а ми казваш, че не трябва да му се обадя?

— Но, господин Къркланд, той ще разбере, че съм ви казал аз! Може да вляза в затвора, ако предяви обвинение.

— О, стига глупости — каза Конъл. — Не може да докаже нищо, а и няма нищо, което да те свързва с нас. Нямам време за тези глупости. Трябва ми телефонът му, веднага. Дали още десет хиляди няма да променят решението ти?

Хърбърт притихна. Все още можеше да се оттегли и да защити откритието на Сони, поне за известно време. Може би да даде време на Сони да продаде правата, както се полага. Конъл бе безскрупулен и щеше да намери начин да стане собственик на мястото за броени дни. Сони като нищо можеше да се окаже с празни ръце.

— Стига си ми се правил на недостъпен, Хърбърт. Куриерът ще ти донесе двайсет и пет хиляди веднага щом си поговоря с човека. Няма да повтарям предложението. Решавай веднага.

Главата на Хърбърт запулсира. Толкова много пари наведнъж — но само ако поднесеше Сони на тепсия. Конъл не отправяше празни заплахи беше сега или никога.

— Е, благодаря, че ми изгуби времето — каза Конъл. — Ще получа информацията от друго място.

— Почакайте! — извика Хърбърт и усети колко високо прозвуча гласът му в смълчания офис. — Ще ви го дам. — И даде номера на Конъл. Знаеше, че не е редно, но пък и Конъл просто щеше да намери друг начин да получи информацията. Редно или нередно, вече бе предал Сони Макгинес. Щеше да е просто лош бизнес, ако не извлечеше нищо от тази грешка.

— Ти си умен човек, Хърбърт — каза Конъл. — Много умен човек. Освен това ми е нужна всякаква информация, която можеш да ми дадеш за самия Сони. Какви други открития е направил и с кои компании работи обикновено?

Хърбърт зяпна изумено. Конъл никога досега не бе задавал такива въпроси.

— Не… не мога да ви кажа това.

— Трябва да знам, и то веднага, Хърбърт — каза Конъл студено. — Кажи ми всичко, което знаеш за Сони Макгинес. Ще удвоя предложението си. Петдесет хиляди долара.

— Но тази информация не е част от сделката. Сделката е да ви се обаждам, когато се натъкна на голямо откритие.

— Сделката се променя — каза Конъл. — Ще ми кажеш всичко още сега или си извън играта. Край на плащанията.

Хърбърт почервеня от гняв.

— Вие… няма да посмеете! Дадох ви страхотна информация!

— Не бъди глупак, Хърбърт. Мислиш ли, че си единственият, който получава подкупи? Мислиш ли, че правя всичко това, защото е здравословно? Разполагам със система, която ми носи големи открития, и ако не си част от тази система, значи си извън нея.

Хърбърт стисна зъби. Главата му пламна. Знаеше, че този път е отхапал повече, отколкото може да преглътне.

— Мисля, че просто ще взема двайсет и петте хиляди и ще приключа, господин Къркланд.

Сега бе ред на Конъл да замълчи.

— Предложението е еднократно — каза той накрая. — Когато си извън системата, е завинаги. Искам тази информация.

— Дадох ви номера му.

— Няма да забравя това, Хърбърт.

Хърбърт преглътна и изтри потта от челото си.

— Знам, господин Къркланд.