Рон Хаббард - В преследване на смъртта

След известно време тя каза:

— Сега ме целуни — Когато устните й бяха върху моите, не можах да ги избегна. Тя вдигна глава за малко. — Не, не така! Ето ти една правилна целувка. Отвори леко устата си, постави я в позицията на буквата Q. Сега вземи езика…

Изръмжах, когато втора саксия започна да се върти. После трета започна да се върти. После четвърта започна да се върти.

Втората експлодира. Третата експлодира. Четвъртата експлодира.

Аз излязох от строя, в безсъзнание.

Дълго време след това един глас каза:

— За бога! Пет часът е, а ти си все още в леглото! — Беше Адора.

Огледах се диво наоколо. Усилието накара главата ми да се почувства така, сякаш я удрят с брадва. Никаква Тийни. Бях съвсем сам в леглото.

— Къде е тя? — измърморих аз.

— Тя е в другата стая. И двете са там. Едната е руса, другата е брюнетка, и са напушени като горски пожар да открият какво е детинският секс. Сега не е време да си позволяваш мокри сънища, когато плячката е в предната стая. Така че стегни се.

— Не мога — казах аз. — Напълно съм изтощен и главата ми ме убива.

— О, пак ли това! — възкликна Адора. Тя отиде до една маса, напълни и запали една цигара с марихуана. Търсех напразно енергия в себе си, за да откажа. Тя се върна и постави цигарата в устата ми.

— Искаш да се залъжеш с една цигара марихуана. Тогава не си играй с нея. Шест големи дръпвания по номера. Едно… задръж, задръж, задръж. Издишай. Две…

Минахме през шестте. Всичко беше станало сиво и меко. Аз се носех някъде. Паметта беше започнала да избледнява. Също и инстинктът за самосъхранение.

— Виждам, че си развил вкус към музиката — каза Адора. — Добър знак. Ще изляза и ще пусна плочата, която си оставил върху стереото.

Почти веднага песента се появи, гърмейки през вратата — направи го, направи го, направи го!

Адора отново дойде при мен. Държеше таблетка и чаша. Сложи таблетката в устата ми. Не можех да се противопоставя, като виждах смъртоносния й и решителен вид на лицето.

— Това е „Бензедрин“ — каза тя. — Обикновена наслада. Я недей само да си лежиш там и да го държиш в устата си, идиот такъв. Капсулата ще се разтопи, а прахчето е горчиво. Прокарай го надолу с това.

Таблетката беше горчива. Глътнах течността конвулсивно.

ДЖИН!

Една водна чаша, пълна с чист джин! А аз го бях глътнал, преди да разбера.

Задъхах се болезнено от обидата, нанесена на гърлото ми. Тогава пламъкът избухна в стомаха ми.

Очите на Адора бяха задържали смъртоносния си лъч. Тя каза:

— Сега излизай от това легло и отивай в предната стая. И прави го, прави го, прави го!

Не си спомням нищо от онази вечер. Тя беше казала, че те са една блондинка и една брюнетка, но може със същия ефект да са били коне, като се има предвид това, което аз си спомням.

Трябва да беше около три часа сутринта. Чух смъртоносен глас:

— За Бога, престани да крещиш! — Беше Адора. Тя стоеше до кушетката в задната стая, където вече спях. Беше малко разрошена от съня.

— Те са след мен — казах й.

— Сега пък кой те гони?

— Орисниците — измърморих аз. — Стоят във всички ъгли на стаята с таблетки и цигари марихуана в ръце.

— А, просто ти се привиждат много образи. Аз съм, стоя тук и се опитвам да ти дам приспивателно. Престани да бръщолевиш глупости и го вземи.

Аз го взех, но Адора Бей, по баща Пинч, грешеше. Орисниците бяха след мен, както скоро щях да открия! С шок!

Същият онзи следобед бях пропуснал втората си възможност да убия Тийни. А ужасът на всичко това е, че аз дори не разбрах до много късно, фатално МНОГО КЪСНО.

И точно тогава, ако бях с всичкия си, можеше да видя някое друго лице на съдбата да ми се усмихва коварничко.

Даже не си и помислих за Фройд и за безпогрешния му анализ на сънищата. Откровено казано, ще бъда съвсем прям, този пропуск беше единствената грешка, която някога съм правил в цялата си професионална кариера. О, мога да плача с кървави сълзи, като се сетя за това сега. Човек никога не трябва да изоставя боговете си, както аз изоставих Фройд онази нощ. Даже две минути, прекарани в анализ на сънищата, щяха да ми кажат за ужасите, които ме очакват и които дори и сега би ми било трудно да посрещна.

Адора ме събуди, като съвсем простичко ме ритна в стомаха. Беше сутрин. Очевидно бях паднал от леглото. Тя стоеше до мен, облечена за работа.

— Слушай, „бибипецо“, — каза, — спиш твърде много. Ставай, размърдай се и се стегни. Иди да се разходиш. Подишай малко въздух. Много идиотски изглеждаш за съпруг. Започваш да придобиваш затворнически тен. Слушаш ли ме?