Рон Хаббард - В преследване на смъртта

— МАХАЙ СЕ ОТТУК! — изстенах аз.

— Тръгвам — каза тя. — Аз си държа на думата. Но не забравяй номера. — И тя ми го даде още веднъж. — В случай че си промениш решението. Довиждане сега, макар че е срамота да сме съвсем сами в къщата и да не използваме остатъка от следобеда…

Сложих ръце върху ушите си.

Тя взе палтото си и го облече. Излезе през задната врата и се покатери върху оградата на градината. Махна ми от върха. И най-сетне бях оставен насаме със замаяното си нещастие.

Колко често в живота човек преминава през първите трусове на някоя катастрофа, без да осъзнае, че те не са нищо друго, освен незабелязано предупреждение? Но само ако човек можеше да промени избягалите моменти от миналата година! Колко различен щеше да бъде животът. Трябваше да я убия, когато имах шанс!

На следващата сутрин имах два пъти по-тежка глава, отколкото предишния ден.

Причината не бе толкова трудна за откриване. Като ме подготвяше за подходящото изпълнение на моите задължения, Адора за нещастие задоволи молбата ми да пийна нещо. Гърлото ми беше изсъхнало като самата прах. Адора беше намерила индийския коноп, нагласен за пушене.

— Пушил си „Акапулко Голд“ — каза тя. — Това те прави толкова жаден. — Тя беше влязла с пълна водна чаша с чудно изстудена течност. Изглеждаше като вода. Бях я изпил с благодарност — гъл-гъл-гъл.

ВОДКА!

Ефектът беше почти мигновен. Не само, че нямах главоболие, аз просто нямах глава. Беше се пръснала!

След това нямам и най-малък спомен за онова, което се е случило вечерта. Може да е имало две лесбийки, които тогава са се превърнали в бивши лесбийки, но не бих могъл да ви кажа и до днес.

Понеже когато се събудих, нямах драскотини по себе си, нито от мен стърчаха ками, а също и никой не ме арестуваше за двуженство, можех само да предположа, че си бях изиграл представлението.

Чувствах се толкова зле, че даже загубата на паметта не ме притесняваше.

Затутках се из празния апартамент в късната сутрин. Взех аспирин. Излязох в градината и погледах с отвращение обляния в слънце ден. Върнах се отново вътре и хвърлих едно око на екраните.

Кроуб беше зает с това да прави електрошокове, а емоционалните данни на екрана му просветваха

ЗАДОВОЛСТВО

всеки път, когато някой пациент беше извозван с чаршаф, хвърлен през лицето му, на път за моргата. Нормални Земно-психиатрични задължения. Човек никога не би подозрял, че той е извънземен. Не беше много образователно. Изключих го след известно време.

Екранът на Крек беше абсолютно празен, така че не ме тревожеше никак. Това ми показа, че тя вероятно е на мили и мили разстояние от мен, даже може би на Северния полюс.

Гледката от екрана на Хелър беше на морето. Той се подпираше на едно перило и пуфтеше тежко.

— О-ох — каза той. — Дамата беше права. Излязъл съм от форма.

— О, не бих казал така, мистър Хагърти. Всеки, който може да пробяга до върха на главната мачта и обратно десет пъти, без да спира, несъмнено е в страхотна форма. — Беше някакъв стържещ глас и Хелър погледна встрани. Мъжът имаше счупен нос, а на тениската му бяха изписани думите: „Завеждащ спорта“. — Мисля, че сте постигнали доста бързо възстановяване от онези многобройни наранявания. Агентите на ЦРУ рядко са толкова издръжливи.

Хелър махна с ръка към морето.

— Къде сме в крайна сметка?

— Виждате ли онези високи извисяващи се облаци? Дето са оформени като замъци? Сега погледнете водата. Виждате ли малките парчета водорасли? Обърнете внимание и на цвета: индиговосиньо. Ние сме в Гълфстрийм. Заради това времето е толкова успокояващо.

— Колко време трябва да плувам, за да се добера до брега? — попита Хелър.

Директорът по спорта се засмя:

— Трябва да плувате ужасно бързо, за да победите тропическите акули. Никъде няма да ходите, мистър Хагърти. Следващата точка от вашата схема за днес е сто дължини на открития плувен басейн. Току-що са го напълнили с топла вода от Гълфстрийм. Така че да вървим.

Замислих се над това. Гълфстрийм? Яхтата трябва да е някъде в Карибско море. Как е стигнала там толкова бързо? Никоя яхта не пътува толкова бързо. Проблемът направи главоболието ми още по-лошо.

Напълно забравил, че разполагам със свидетелство за абсолютна катастрофа около себе си, аз се върнах в леглото. Няколко часа по-късно май имах някакъв кошмар. Чуваше се мощен поток от барабани, а след това и едно ритмично бумкане. Виенето и пищенето на електрическите китари крещеше и изобилстваше на секс. Един хорал ме накара да се вслушам: