Роджър Зелазни - Неприятна изненада

— Разбирам… — започна Дорфи.

— … но в края на чакането смъртта ни ще е сигурна — продължи Макфарланд вместо него — и това изглежда единственият начин за спасение. И аз съчувствам на Корлано, колкото и ти, но нашата смърт няма да им помогне. Знаеш, че не са добре защитени. Независимо дали ще им купим малко допълнително време или не, те пак ще гръмнат.

— Не знаем дали наистина е така — отвърна Уейд. — Някои наглед слаби светове са отблъсквали твърде силни нападения в миналото. Дори берсеркерът го каза — нашите няколко живота са незначителни в сравнение с цял населен свят.

— Е, добре, говоря за вероятности, но не се захванах с това, за да стана мъченик. Исках да си опитам късмета с криминалното правосъдие, а не със смъртта.

— Ти как мислиш, Дорфи? — попита Уейд.

Дорфи облиза устни и отмести поглед.

— Като Макфарланд — тихо отговори той.

Уейд се обърна към Джуна.

— Аз казвам да чакаме — рече тя.

— Значи ставаме двама — отбеляза Уейд.

— Тя няма право на глас — заяви Макфарланд, — защото е само пътник.

Беше ред на Уейд:

— Отнася се и за нейния живот. И тя има думата.

— Тя не иска да му даде тая проклета машина! — сопна се Макфарланд. — Ще й се да си седи тук и да си играе с нея, докато всичко избухне в пламъци! Какво има да губи? И без това умира и…

Уейд изръмжа и се надигна:

— Край на приказките. Оставаме.

— Гласуването завърши наравно — в най-добрия случай.

— Поемам пълното командване тук и заявявам, че ще стане така.

Макфарланд се засмя.

— Пълно командване! Това е скапан контрабанден курс, а не службата, от която те изхвърлиха, Уейд. Не можеш да командваш никакъв…

Уейд го удари два пъти в стомаха и веднъж в челюстта.

Макфарланд падна, преви се на две и заохка. Уейд го гледаше и преценяваше размерите му. Ако се надигне през следващите десет секунди, ще стане лошо, реши той.

Но Макфарланд вдигна ръка само за да разтрие челюстта си. Тихо изръмжа: «По дяволите!», после разтърси главата си, за да я проясни.

— Не трябваше да го правиш, Уейд.

— Помислих, че трябваше.

Макфарланд сви рамене и се надигна на коляно.

— Добре, получи си командването — каза той. — Но все още мисля, че правиш голяма грешка.

— Ще те повикам следващия път, когато има нещо за обсъждане — озъби му се Уейд.

Дорфи понечи да му помогне да се изправи, но едрият мъж отклони ръката му.

Уейд хвърли поглед към Джуна. Тя беше по-бледа от обикновено, а очите й — по-блестящи. Стоеше пред прохода към отворения люк, сякаш за да брани пътя натам.

— Ще взема душ и ще си легна — заяви Макфарланд.

— Добре.

Джуна пристъпи напред, след като двамата мъже напуснаха помещението. Хвана ръката на Уейд.

— Той излъга — повтори тя меко. — Разбираш ли? Можеше да ни унищожи и да си вземе машината, но не искаше да го направи.

— Нищо не разбирам — каза Уейд.

— Ами сякаш го е страх от онова нещо.

— Берсеркерите не познават страха.

— Добре. Послужих си с антропоморфно понятие. Изглежда, той има някакво ограничение по отношение на машината. Мисля, че ни е попаднало нещо твърде специално, нещо, което създава необикновен проблем на берсеркера.

— Какво би могло да бъде?

— Не знам. Но може да има начин да се открие, ако само ми дадеш достатъчно време. Гледай да шикалкавиш колкото може по-дълго.

Той бавно кимна и седна. Сърцето му биеше до пръсване.

— Ти каза, че почти половината му памет е изгърмяла.

— Само предполагам, но не съм сигурна. И ще опитам да я възстановя от онова, което е останало.

— Как?

Тя отиде при компютъра.

— Ще се опитам да програмирам нещото за ултрабърз анализ на Винер с това, което е останало в него. Анализът е мощен нелинеен метод за отстраняване на много високите шумови равнища, с които си имаме работа. Но ще трябва да извърша астрономически брой операции за система като тази. Ще трябва да включим и останалите, може би даже да извадим нещо и от товара. Нямам представа колко време ще отнеме това и дори дали ще стане. — Тя започна да се задъхва. — Но може ида успеем да реконструираме липсващата част и да я възстановим. Затова ми трябва цялото време, което можеш да ми осигуриш — завърши тя.

— Ще опитам. Залавяй се. И…

— Знам. — Тя се закашля. — Благодаря.

— Ще ти донеса нещо за ядене, докато работиш.

— В каютата ми — каза тя, — в горното чекмедже на нощното шкафче има три малки флакончета с хапчета. По-добре ми донеси тях и чаша вода вместо храна.

— Добре.