Роджър Зелазни - Неприятна изненада

Имаше и черен пазар, разбира се. Машини, по-сложни от разрешените по закон, бяха нужни за нечий бизнес и дори на самото правителство. Хора като него и партньорите му редовно внасяха такива машини и части за тях. В това време властите обикновено гледаха на другата страна. Бе виждал същата шизофрения и на други места. Отпи от кафето си.

А Джуна Байъл… специалисти по информационните системи от нейния калибър обикновено също бяха персона нон грата. Тя би могла да влезе там като турист, но след това щяха да я разглеждат под лупа и по този начин сериозно да й пречат да преподава — а я бяха наели за това.

Той въздъхна. Беше свикнал с двойственото мислене на правителството. Бе работил в службите. Всъщност… не. Не си струва да мисли отново за това. Напоследък всичко наистина се подобряваше. Още няколко курса като този и ще може да плати последните вноски за развода си и да се залови с легален превоз, да стане уважаван, може би дори преуспял…

Интеркомът забръмча.

— Да?

— Доктор Байъл иска разрешение да тества мозъка в изоставения апарат — каза Макфарланд. — Иска да използва няколко кабела и да ги свърже с корабния компютър. Какво мислиш?

— Изглежда опасно — отговори Уейд. — Ами ако го активира? Берсеркерите не са много мили, ако никога не си…

— Тя казва, че може да изолира мозъка от оръжейните системи — възрази Макфарланд. — При това не мисли, че е берсеркер.

— Защо?

— Първо, не съвпада с нито една конфигурация на берсеркер в паметта на нашия компютър…

— По дяволите! Това нищо не доказва! Знаеш, че те могат да се приспособяват към различните дейности.

— Второ, работила е в екипи, изследвали повредени берсеркери. Казва, че този мозък е различен.

— Е, тя е специалистът и съм сигурен, че е дяволски любопитна, но не знам. Ти какво мислиш?

— Знаем, че е добра. Затова я искат на Корлано. Дорфи все още мисли, че бракмата може да е ценна, а ние имаме право да спасяваме повредени съдове. Може да си струва да я оставим да се порови в него. Сигурен съм, че знае какво прави.

— Тя близо до теб ли е в момента?

— Не. Още е в онова.

— Май че вече сте мнозинство. Кажи й да продължи.

— Добре.

Може би беше добре, че свали от себе си отговорността, помисли си той. Решенията винаги са проблем. Танците на Дворжак изпълниха съзнанието му и той избута настрани всичко друго, за да допие кафето си.

Отдавна заспала, дълбоко скритата система се активира в гигантския мозък на берсеркера. Поток от данни внезапно потече през процесора му. Започна да се подготвя за отклонение от курса към Корлано. Това не беше отстъпление от почтеността, а по-скоро в отговор на по-висша цел.

Кой да прецени размерите на жертвата?

Джуна проверяваше съвместимостта с чувствителни прибори. Играеше си с трансформатори и конвертори, за да регулира мощностите и циклите, да направи възможно скачването с корабния компютър. Беше блокирала всяка верига, която излизаше от този особен мозък към останалото в странния съд, с изключение на една — към повредения му източник на енергия. Захранващият блок на мозъка беше изключително прост, очевидно предназначен да работи с всякакъв радиоактивен материал, зареден в малката камера. Сега в нея имаше само тежки инертни елементи. Тя я изправи и почисти, след това я напълни със запаси от кораба. Очакваше Уейд да го оспори, но той само сви рамене.

— Само приключвай по-скоро — каза той, — за да можем да го изритаме.

— Няма да го ритаме — отвърна тя. — Това е уникално.

— Ще видим.

— Наистина ли се боиш от него?

— Да.

— Обезвредих го.

— Нямам доверие на чуждоземните творения! — сопна се той.

Тя отметна назад побелялата си коса.

— Виж какво, знам как си загубил пълномощията си — като си взел на кораба си една хитро замаскирана като спасителна лодка берсеркерска бомба. Може би и всеки друг би го направил. Мислел си, че спасяваш живот.

— Не играх по правилата и това доведе до човешки жертви. Бях предупреден, но въпреки това го направих. Това ми напомня…

— Тук не е военна зона — прекъсна го тя — и това нещо не може да ни навреди.

— Тогава по-бързо се оправяй с него!

Тя затвори една верига и седна пред командно табло.

— Може да отнеме доста време — отбеляза Джуна.

— Искаш ли кафе?

— Би било чудесно.

Кафето в чашката й беше изстинало и той донесе друго. Тя работеше последователно, опитваше различни начини. Отговор нямаше. Накрая въздъхна, облегна се назад и вдигна чашата.