Фредерик Пол - Гейтуей I

———————————————

— По-голям е. Допускам дори, че е доста по-голям. Трябва да се използва обслужващ модул от собствения кораб, а той не е много подвижен върху повърхността на планетата. Особено върху повърхност, която прилича на разтопена сяра, а ветровете, когато са умерени, са със силата на ураган.

— Звучи просто очарователно — отбелязах иронично аз. — Само не мога да разбера защо вече не сте там!

— Аз? Аз съм пилот по редовни линии. След десет дни се връщам на Гейтуей. Чакам само да се събере товар или пътници, които да се върнат.

— Аз искам да се върна още сега.

— О, клетнико! Не знаеш ли в каква каша си се забъркал. Та ти наруши разпорежданията като разбърничка контролното табло. Цялата вина ще падне върху теб.

Сериозно се замислих. После казах:

— Благодаря, но смятам да си опитам късмета.

— Нима не разбираш? Афродита ти гарантира оригинални хичиянски находки. Можеш да направиш стотици полети, без да попаднеш на такова нещо.

— Скъпа — отговорих аз, — не мога да направя сто пътувания нито сега, нито когато и да било. Не зная дали ще мога да направя дори и едно. Мисля, че трябва да имам мъжеството да се върна на Гейтуей. Това е единственото, което зная.

Прекарах на Гейтуей Две само тринайсет дни. Естер Бегровиц, пилотът на редовна линия, продължаваше да ме увещава да отида на Афродита. Предполагам, че искаше да не заема едно ценно място на кораба й. На останалите им беше безразлично. Те просто ме смятаха за ненормален. За Итуно обаче аз бях проблем. Той отговаряше за реда на Гейтуей Две. Формално бях пристигнал нелегално, без да е платен пукнат цент за дневна такса и без да имам никаква пара, с която да си платя. Той имаше пълно право да ме изхвърли в откритото пространство без скафандър. Вместо да направи това, той ми възложи да товаря малоценни товари на един петместен хичиянски кораб, главно молитвени ветрила от Афродита, които трябваше да се изпратят за анализ на Гейтуей. С това се занимавах два дни. После ме направи помощник на трима души, които монтираха скафандри за следващите изследователи на Афродита. Те нагряваха с хичиянски факли метални листа докато омекнат, след което ги огъваха и оформяха в скафандри. За извършване на тази работа обучението продължаваше две години, затова аз бях само помощник. Разрешаваха ми да им донасям хичиянските листа и да отнасям готовите скафандри, да им подавам инструменти, да им нося кафе… да ги изпробвам за херметичност, като излизам с тях в откритото пространство.

———————————————

ОТГЛЕДАНА НА СЯНКА специално развъждана таранка. 2 долара парчето. 87–307.

СЪОБЩЕТЕ, АКО ЗНАЕТЕ КЪДЕ СЕ НАМИРА Аугусто Т.Анжели. Свържете се със силите за сигурност на Корпорацията. Обещава се награда.

ПУБЛИКУВАМЕ РАЗКАЗИ, ПОЕМИ. Това е един идеален начин да оставите трайни спомени за децата си. Учудващо ниски цени.

Представител на издателството 87–226.

ИМА ЛИ НЯКОЙ ОТ Питсбърг или Падука? Страдам от носталгия. 88–226

———————————————

Никой от тях не изпускаше. На двайсетия ден от Гейтуей пристигнаха два петместни кораба, натоварени с щастливи, нетърпеливи изследователи с неподходяща екипировка. Новината за Афродита не бе успяла да стигне и се върне обратно, така че тези нови зайчета не знаеха какви желани неща можеха да бъдат открити там. Съвсем случайно между тях се оказа една млада девойка с научна мисия, бивша студентка на професор Хеграмет, която трябваше да извърши антропометрични изследвания на Гейтуей Две. Като използва своята власт, Норио Итуно я пренасочи към Афродита и организира двойно празненство: за посрещане и за изпращане. Десетте новопристигнали и аз бяхме повече на брой от нашите домакини. Отстъпваха ни в брой, но ни превъзхождаха в пиенето. Беше добро празненство, на което се чувствах знаменитост. Зайците не можеха да проумеят факта, че бях разбил цял хичиянски кораб и бях останал жив.

Почти съжалявах, че трябва да напусна… да не говорим за страха.

Итуно наля три пръста уиски, подаде ми чашата и вдигна тост.

— Съжалявам, че си заминаваш, Бродхед — каза той. — Сигурен ли си, че искаш да се върнеш? Засега имаме достатъчно бронирани кораби и скафандри, но не се знае докога. Ако промениш мнението си, след като се вър…

— Няма да си променя мнението — отговорих аз

— „Банзай“ — вдигна той наздравица и отпи. — Случайно да познаваш един мил човек на име Бакин?

— Шики? Разбира се, че го познавам. Съседи сме.