Робърт Уилсън - Хронолитите

— Мога да докарам Кати още тази вечер — предложих — или ако си съгласна, да остане при мен и да минем утре. Както ти е удобно. В момента спи на дивана.

— Нека си спи — въздъхна Джанис. — Дай й възглавница и одеяло.

Направих нещо по-добро — отнесох Катлин на леглото, а аз се наместих да спя на дивана. Всъщност продължих да гледам телевизия, но с намален звук. Не чувах коментарите, но не ми и трябваха. Гледах картините, които ставаха все по-детайлни, докато спасителните екипи проникваха навътре в района на разрушение. Призори главата на Куин бе забулена в облаци и върху горящия град се посипа дъжд.

През лятото на онази година (лято, през което Катлин се научи да кара колелото, което й подарих за рождения ден) трети хронолит прониза кипящото от живот сърце на Пьонгианг и кризата в Азия достигна своята връхна точка.

Времето минаваше.

Трябва ли да се извинявам за тези пропуски — година тук, година там? В края на краищата историята няма линейна структура. По-скоро е поредица от плитчини, теснини, разклонения и просторни заливи. (И опасни подводни течения и скрити водовъртежи.) А всеки мемоар е късче от историята.

Предполагам, че зависи от аудиторията, към която се обръщам, а за моята все още не знам почти нищо. Кой чете тези редове? Хора от моето поколение, от които толкова много измряха, а други си отиват в момента? Нашите наследници, които не са преживели тези събития и ги познават само от учебниците? Или някакво далечно поколение от мъже и жени, които може би са имали щастието да забравят поне малко от случилото се през този век?

С други думи, колко подробно трябва да ви разказвам и докъде да обяснявам?

Не зная има ли смисъл от подобни въпроси.

Всъщност, в този момент сме само двама. Аз и вие. Който и да сте.

Бяха изминали почти пет години от онова посещение в развлекателния център с Катлин до деня, когато Арни Къндерсън ми се обади от своя офис, което вероятно бе следващата повратна точка в моя живот, ако вярвате в причинно-следствената връзка и цивилизованите разлики между миналото и бъдещето. Но първо поне опитайте да си представите онези години, да усетите вкуса им — ако разбира се, не ги помните.

Пет лета — все топли, през които новините (като изключим тези, посветени на Куин) се съсредоточаваха главно върху непрестанното смаляване на Оглалалското водохранилище. Ню Мексико и Тексас бяха изгубили възможността да напояват изсъхналите си земи. Оглалалското водохранилище, подземен воден басейн с размерите на езерото Хурон, реликва от последната ледена епоха, оставаше жизненоважно за земеделието на Небраска, за части от Уайоминг, Колорадо, Канзас и Оклахома — а то продължаваше да се смалява, изсмуквано от безжалостно мощни центрофугови помпи. Новинарските емисии бяха завладени от зловещи картини на унищожени посеви и изгорели ниви — цели семейства, натоварили покъщнина в разнебитени камиони, се отправяха към магистралата в търсене на нов живот. Мъже и жени на опашки за безработни в Лос Анжелис и Детройт — сенчестата страна на нашата „процъфтяваща“ икономика. Тъй като повечето от нас имаха работа, ние си позволявахме лукса да бъдем състрадателни.

Пет зими. В онези години зимите бяха студени и безснежни. Богатите носеха дрехи с термична настройка — нова мода, заради която изглеждаше, че луксозните им квартали със скъпи магазини са били заселени от извънземни нашественици с полиестерни скафандри и дихателни маски, докато ние останалите кръстосвахме улиците с по няколко ката дрехи и гледахме да се придържаме към стените, за да избегнем пронизващия вятър. Домашни роботи (напълно автоматизирани прахосмукачки, тревокосачки в ярки цветове, за да се забелязват отдалече от играещите на двора дечурлига), всички тези неща бяха станали нещо обичайно. „Сони“ изтегли от пазара машината за разхождане на кучета след придобилия печална известност инцидент със злощастно шицу 4 4 Китайска кучешка порода. — Б.пр. на едно кръстовище. В онези години дори старците престанаха да наричат развлекателните панели „телевизори“. Лукс Ибони обяви, че се оттегля от сцената — на два пъти. Клетъс Кинг победи Мерлин Лийхи и Федералната партия се настани в Белия дом, макар че демократите контролираха Конгреса.

Модни фрази на деня, вече почти забравени: „сега ми дай моето “, „жестоко, но хваща окото“, „като слънчев лъч в чекмедже“.

Имена и места, които често се мяркат из вестникарските заглавия: доктор Дан Лесер, Съдилище на колела, Бекет и Голдщайн, Куаме Хинто.