Уолтър Милър - Кантата за Лейбовиц

От храма пак се дочу молитвата: „Reminiscientur et convertentur ad Domini universi fines terrae. Et adorabunt in conspectu universae familiae gentium. Quoniam Domini est regnum; et ipse dominabitur…“ 106 106 Във всички кътчета по Земята ще си спомнят и ще се обърнат към Господа. И ще му се поклонят народите. Защото Господ е власт; и сам повелява… (лат.)

Странни думи за такава нощ.

Пълзенето неочаквано престана. Беше ли то вече зад гърба му? „Наистина, Господи, знамението не е така съществено. Наистина, аз…“

Нещо леко докосна китката му. Той скочи и с вопъл се отдръпна от розовия храст. Грабна камък и го запрати в храста. Грохотът беше по-силен от очакваното. Той смутено се почеса по главата. Чакаше. От храста не се появи нищо. Нищо не беше пълзяло. Той хвърли още един път. Пак така силно изтрополя. Да молиш за знамение и когато се появи да го замерваш с камъни — това е човешката същност.

Розовият език на изгрева започна да облизва звездите от небето. Скоро трябва да се яви при абата с отговор. Какво да му каже?

Брат Джошуа се отправи към църквата, защото някой отвори и се огледа навън… него ли търсеха?

„Един хляб и едно тяло сме ние и всички от едно тяло и от една чаша ще вкусим“… — дочу се от църквата.

Задържа се на прага, за да погледне назад, „това беше изкушение, нали? — помисли той. — Ти го изпрати, защото знаеше, че ще хвърля камък по него?“

След миг влезе тихо и отиде да преклони колене заедно с братята. Гласът му се сля с техния в обща молитва. За известно време, сред събраните тук космически скиталци, той престана да размишлява. „Annuntiabitur Domino generatia ventura… 107 107 «И ще признаят грядущите поколения Бога»… (лат.)

И ще признаят грядущите поколения Бога, ще явят небесата в бъдеще справедливост за хората, които ще бъдат родени, които ще бъдат от Бога създадени…“

Когато отново дойде на себе си видя, че абатът се отправя към него. Брат Джошуа преклони колене пред него.

— Готов ли си, сине мой, да приемеш бремето? — прошепна абатът.

— Ако ме пожелаят — отговори тихо монахът — honorem accipiam . 108 108 ще го сметна за чест (лат.)

Абатът се усмихна.

— Лошо сте ме слушали. Аз казах „бреме“ а не „чест“. Crusts autem „onis“ it audisti ut „honorem“, nihilo errasti auribus. 109 109 Но ако „бреме“ ти звучи като „чест“, това не е грешка на слуха (лат.)

— Accipiam 110 110 Приемам (лат.) — повтори монахът.

— Уверен ли сте?

— Ако ме изберат, ще стана уверен.

— Това е достатъчно.

С това приключиха. Когато изгря слънцето, пастирът, който щеше да поведе стадото, вече беше избран.

След това отслужиха меса за богомолците и странниците.

Да се запази самолет за Новия Рим се оказа доста трудно. Още по-трудно беше да се получи разрешение за полет: целият граждански въздушен флот беше под командуването на военните и разрешението трябваше да се получи от тях. Местният отдел по вътрешна безопасност им отказа. Ако абат Зерчи не беше осведомен, че еди-кой си маршал от авиацията и някой си архиепископ са приятели, двадесетте и шест книжари с торбите трябваше да пристигнат в Новия Рим пеша, а не със свръхзвуков реактивен самолет. До следобед, обаче, разрешението се получи. Преди излитането абат Зерчи се качи на борда на самолета за последно сбогом.

— Вие ставате продължители на нашия орден — каза им той. — С вас ще изпратим и апостолското благословление, и, вероятно, престола на Свети Петър. Не-не — добави в отговор на изумения шепот на монасите. — Не негово светейшество. Не съм ви го казвал преди, но ако със Земята се случи най-лошото, ще се свика колегия на кардиналите… или каквото е останало от нея. Колонията на Центавър тогава ще бъде обявена за отделна църква, с пълна патриаршеска автокефалия, която ще премине към съпровождащия ви кардинал. Ако наказанието ни постигне тук, към него ще премине и цялото земно наследство на Петър. И макар животът на Земята да е унищожен — избави ни, о боже! — докато Човекът съществува някъде, делото на Свети Петър не може да бъде унищожено. Много хора смятат, че щом проклятието падне върху Земята и върху нея не остане нищо живо, то към вашия кардинал трябва да премине и папството по съответните принципи на епископията. Но това не ви засяга непосредствено, братя и синове мои, макар че ще бъдете свързани с вашия глава с особени обети, наподобяващи тези, които свързват папата с йезуитите.

Ще бъдете в Космоса дълги години. Корабът ще стане ваш манастир. Когато бъде основана нова епархия в колонията на Центавър, ще създадете там Дом за Странствуващи Монаси от ордена на свети Лейбовиц. Но корабът трябва да остане във вашите ръце, както и Книгата на Паметта. Ако цивилизацията или останките от нея съумее да се обоснове на Центавър, ще изпратите посланици към другите колониални светове и след време, навярно, към колониите на техните колонии. Където и да се отправи Човекът, вие и вашите приемници трябва да вървите след него. А заедно с вас и записките и възпоминанията за повече от четири хиляди години. Някои от вас, или тези след вас, ще станат бедни монаси и странници, проповядващи хрониката на Земята и химните в чест на Разпнатия от народите и културите, които в бъдеще могат да възникнат от групите на колонистите. Защото някои могат да забравят вярата. Проповядвайте им и приемайте в ордена тези, които чувстват призвание. Направете ги свои приемници. Бъдете за Човека паметта за Земята, неговият първороден източник. Помнете за тази Земя. Никога не я забравяйте, но… и никога не се завръщайте. — Гласът на Зерчи прегракна и заглъхна. — Ако някога се върнете, може да срещнете по източната част на Земята архангел, който с огнен меч да охранява подстъпите към нея. Аз предчувствам това. Вашият дом в бъдеще ще стане космосът. Това е още по-безлюдна пустиня от нашата. Господ да ви благослови и се молете за нас.