Нищо не се случи, въпреки че той не беше толкова уверен, колкото изглеждаше външно. Камъкът под краката му приятно топлеше голите му ходила.
Прекоси вдлъбнатините по пътя си към цилиндъра в центъра и опита ръба на капака. Отвори се с изненадваща лекота. Сърцето му заби от вълнение като погледна вътре. Беше се надявал на чудо, и ето, то бе станало! Окачените на конзоли контейнери бяха пълни с храна.
Той махна на групата му да се качи при него. Кац беше първият, който скочи пъргаво на покрива. Фрайгейт се беше оправил от припадъка и се прехвърли отгоре с изненадващата лекота на атлет. Щеше да е от голяма помощ, ако не беше с толкова слаби нерви и стомах, помисли си Бъртън. Фрайгейт се обърна и помогна на Алиса да стъпи на покрива.
Събраха се около него с глави наведени и вперени във вътрешността на цилиндъра.
Бъртън каза:
— Това е един истински граал! Вижте! Пържола, дебела сочна пържола! Хляб и масло! Мармалад! Салата! А какво е това? Пакет цигари? Дааа! И пура! И чаша бърбън, при това с чудесно качество, ако се съди по букета! И нещо… какво е това?
— Прилича на дъвка — каза Фрайгейт. — Без опаковка. А това трябва да е… какво? Запалка за цигари?
— Храна! — изкрещя един мъж.
Беше едър, и не принадлежеше към «групата» на Бъртън, както той си я наричаше в мислите. Беше ги последвал на покрива на гъбата, и останалите също драскаха по скалата в опитите си да се изкачат и те горе. Бъртън пъхна ръка между контейнерите в цилиндъра и измъкна сребристия правоъгълен предмет от дъното. Той не знаеше какво означава «запалка», но подозираше, че с това нещо се палят цигари. Стисна предмета в шепата си, а с другата ръка затвори капака. От устата му течаха лиги, а в стомаха му се извършваше революция. Другите не му отстъпваха в силата на своите усещания и се чудеха защо не изважда храната.
Едрият мъж изрече високо на италианско триестко наречие гръмките заплахи:
— Гладен съм, и ще убия всеки който се опита да ме спре! Отвори го!
Хората му от групата не казаха нищо, но беше очевидно че очакваха неговата реакция. Но вместо това Бъртън произнесе:
— Отвори си го сам! — и се извърна.
Другите се колебаеха. Бяха видели и усетили храната. Кац заръмжа. Бъртън каза:
— Погледнете тая тълпа. Само след минута тук ще избухне сражение. Те ще се избият заради тия няколко залъка. Разбирате, че не бягам от боя, нали? — добави той, като ги гледаше с разширени от бяс очи. — Но аз съм сигурен, че до довечера, още преди залез слънце, нашите цилиндри ще бъдат пълни с храна. Тези цилиндри, наречете ги граали, както искате, просто трябва да бъдат оставени върху вдлъбнатините от покрива на «гъбите». Това е очевидно, затова са и оставили тоя граал отгоре.
Той се приближи до ръба на каменния покрив от страната, която беше по-близка до брега, и скочи. Каменната площадка вече се пълнеше с хора и още повече напираха да се качат. Едрият мъж сграбчи стека и впи зъби в него, но някой посегна и се опита да му го отнеме. Той изрева от гняв, и внезапно разблъска онези, които го деляха от по-близкия до реката край на диска, като се хвърли във водата. Потъна и след миг изплува на повърхността. Междувременно беше избухнал истински ад, мъжете и жените размахваха бясно ръце, дърпаха се, хапеха се и се удряха над остатъка от храната в цилиндъра.
Мъжът в реката се обърна по гръб и заплава, като в същото време дъвчеше лакомо остатъка от пържолата. Бъртън го наблюдаваше внимателно, като всеки момент очакваше да бъде нападнат от рибите. Но мъжът отплува необезпокоен надолу по течението.
Скалните формации с форма на гъба от двете страни на реката бяха претрупани с народ, който се биеше на живот и смърт за няколко залъка.
Бъртън се измъкна от тълпата и седна на тревата. Групата му насяда около него, като някои от тях останаха прави да наблюдават гърчещата се и виеща маса. Скалната формация с граала беше заприличала на гъба покрита с бледи червеи. И много шумни при това. Някои от тях бяха вече почервенели, защото се беше проляла кръв.
Най-потискащото в сцената пред тях беше реакцията на децата. Малчуганите бяха останали настрани от скалата, но знаеха, че граалът беше пълен с храна. Те плачеха от глад и от ужаса, който им причиняваше гледката на биещите се пред тях възрастни върху покрива на гъбата. Очите на момиченцето при Бъртън бяха зачервени, но сух; цялата се тресеше. Застана до Бъртън и обви врата му с ръчичките си. Той я потупа по гърба и й промърмори успокояващи слова, която тя не можеше да разбере, но интонацията им я успокои.
Читать дальше