Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Пирянците помърмориха известно време дори и срещу такова присъствие, но нямаше как — нали Кърк сам бе изтъкнал ролята на координатора и в крайна сметка катерът понесе към планетоида шестима, в това число и робота.

Недоволство предизвика и изискването на медицинската група, ръководена от пирянския лекар Тека, всички десантчици да бъдат инжектирани със специален препарат, понижаващ възприемчивостта към страх и съответно притъпяващ и агресивността. Най-дълго се наложи да увещават Мета. Но и тя като размисли, се съгласи. Подходящите думи намери, разбира се, Язон:

— Как не проумяваш такава елементарна военна хитрост? Може ли още в първия бой да разкриеш всичките си козове? Запазете си максимума ярост за следващия път.

Както и да е — дори и успокоени от новите транквиланти, те бяха готови за смъртоносна, отчаяна атака. Кацането върху астероида приличаше по-скоро на падане и Язон искрено се радваше, че на тези претоварвания бе подложен имитът, а не самият той.

Само дето нямаше кого да атакуват. Обект 001 приличаше най-вече на гробище. Едно такова летящо „memento mori“. „Помни смъртта“ — като че тези думи най-точно характеризираха мрачните дълбини под краката на пирянците. Леден некропол. Вледеняващ ужас.

Десантната група се беше подготвила добре за кацането върху замръзналия астероид: освен обикновения пистолет всеки бе въоръжен с лазерен ледорез, а специално пригодените подметки на обувките бяха снабдени с автономно подгряване и шипове с променлива геометрия. А какво е да ходиш по лед с обикновени обувки би трябвало да знае всеки, който се е родил на планета, където макар и рядко има зима.

Замразеният свят не обърна никакво внимание на пришълците, нахлули в неговите предели. Горещите шиповете на подметките и яростните погледи се забиваха в леда, но в него не се забелязваха никакви признаци на живот. Наистина дълбоко в него прозираше нещо, но нито власинка, нито частица вещество не помръдна под дебелото стъкло на ледената обвивка, дори при най-активното и старателно облъчване в широк диапазон — от оптически до гама лъчи. Организмите, проспали милиони години, не желаеха да реагират нито на ултразвуково сондиране, нито на мощни магнитни полета. А всъщност защо пък бяха решили, че това са организми?

— Водорасли някакви в замръзнало езеро — недоволстваше Троу, търсейки подходящо описание на това, което виждаше отдолу. — Как да те чуят!

— По-скоро прилича на струпани, смачкани червеи и насекоми — възрази Кърк. — Каква гнусотия само!

— А на мен това ми прилича на мозък — неочаквано каза Мета. — Изхвръкнал от нечия спукана кратуна мозък.

— Каква странна мисъл! — удиви се Язон. — Защо мозък? Вие май прекалено дълго водите война само с биологични обекти. Затова и асоциациите ви са такива. Тази кайма под нас действително напомня протоплазма. Но такова сравнение е доста примитивно. На вас не ви достига фантазия.

Отправена към един пирянец, подобна фраза си е направо оскърбление и Язон искрено се зарадва, че до Кърк в този момент е имитът му, а не той самият. Но Кърк се сдържа и Язон продължи:

— Лично на мен ми се струва, че това все пак е машина, гигантски суперкомпютър, направен от съвършено непознати материали и по непознати на нас принципи. Може би и затова го възприемаме като враждебен обект. Но уверявам ви — това е нещо изкуствено направено, артефакт, както са казвали древните. Нека все пак да се опитаме да влезем в контакт, пък ако ще и събеседникът ни засега да е въображаем. Да му изпратим универсалния модулиран сигнал.

— То няма да разбере — възрази Бручо, с което категорично отрече възможността субстанцията, която се мержелееше отдолу под леда, да им е брат по разум.

— Аз мисля друго — контрира го Язон. — То вече встъпи в контакт. Отговорете ми, не усещате ли страх?

— Не ни е до това сега — промърмори Кърк.

— Не така — усмихна се Язон съжалявайки, че имитът не може да предаде усмивката му. — Докато излъчваше страх, на всички ви беше „до това“! Но сега излъчването е преустановено. Аз най-добре знам — главата не ме боли.

— Голям контакт — изфуча Бручо. — Примитивен периодичен процес. Ще видиш, че скоро ще почне пак! И няма никакъв смисъл да глезим това заледено блато.

— И все пак опитайте! — продължи да упорства Язон. — Отрицателният резултат е също резултат. Вие като учен, Бручо, трябва да разбирате, че с високоорганизираната материя е много по-конструктивно да се води диалог, отколкото да й се бият електрошокове като при опити с жаби.