Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Минутите изглеждаха часове. Накрая приборите отчетоха прекъсване на нагряването, защото температурата на обекта в херметичната обвивка се бе изравнила с околната в помещението на склада. Мокрият предмет лежеше в голямата локва и не даваше никакви признаци на живот.

Пръв не се стърпя Кърк. Не че направи крачка или протегна ръка, той просто се наведе напред, към врага. Враг ли? Разбира се, враг! Всяка неизвестност е враждебна. Пирянците не умееха и, навярно, вече няма и да се научат да мислят по друг начин. Мощната фигура на Кърк се наклони в посока към загадъчното физическо тяло под полусферата. Доста по-късно, и то при забавеното преглеждане на записа, всички видяха това движение.

Но в същата секунда прогърмя взрив и практически веднага изстрел. Или изстрелът беше по-рано и бе причинил взрива? Тогава никой не разбра кой от звуците беше пръв. Още повече, че в следващите секунди загърмяха другите два пистолета — в ръцете на Троу и Мета. Херметичната обвивка се разлетя на парчета, миризмата на горяща пластмаса и стопен метал изпълни склада. И само шепа пепел димеше на мястото на унищожения артефакт сред изсъхналата, кипяща само по краищата локва.

Кърк лежеше на пода сгърчен, държеше се за хълбока и между пръстите му се процеждаше кръв.

За щастие раната не бе сериозна. В организма на Кърк не беше попаднала ни най-малка частица от чуждото тяло. Тънкият еластичен скафандър за висша защита бе пробит от късче стъклостомана. Даже не късче, а идеално топче с полирана повърхност — като че ли го бяха изрязвали с мощен лазер. Целият дуел между човека и чудовището бе продължил не повече от секунда и за да се изясни последователността на събитията трябваше на няколко пъти да превъртат записа при най-ниската скорост на забавяне на кадъра.

Работната версия за случилото се изглеждаше примерно така. Отвъдгалактическото устройство (да, все пак устройство, а не организъм!) бе възприело явната заплаха, излъчена конкретно от Кърк и във вътрешността на „мокрото дърво“ се бяха активизирали енергетични вериги. То действително не бе излъчвало страх — нито когато го бяха открили, нито когато го бяха отделили от планетоида и цялата тази енергия на ненавистта, събрана в дяволските му акумулатори, се бе концентрирала в един-единствен лъч с непонятна засега природа. Устройството бе набелязало целта и лъчът я бе поразил. За по-нататъшните планове на чужденеца можеше само да се гадае.

Разбира се, дори уникалната реакция на Кърк не би могла да се сравни със скоростта на реагиране на биоелектрическата схема, затова той не бе смогнал да избегне раната, но беше успял да отвърне. А последвалите шест куршума дум-дум от двата пистолета довършиха делото. Между другото, учените не изключваха възможността артефактът да е бил програмиран да се самоунищожи. Прекалено малко остана от него след взрива — пепел, дим, газ и никакви химически чудеса. Един от физиците напълно логично подозираше наличие на заряд антивещество в тая чудесия.

Ами ако целият този планетоид е натъпкан с антивещество като коледна гъска с ябълки? Не е шега! Траекторията на движението му е непредсказуема. Черното му излъчване, без съмнение, е опасно за психиката. А ледената кора се топи изключително бързо. И за ученик е ясно, че евентуален сблъсък на такъв обект с обитаема планета би заплашил с гибел милиони хора. Поели ангажимент пред Консорциума, пирянците не можеха да допуснат трагедия, те трябваше да действат незабавно. Дори вътре да няма никакво антивещество, все едно — има нещо откровено враждебно за човека.

Да, сам по себе си „черният страх“ можеше да бъде считан за някаква абстрактна същност, да бъде предмет на изследвания от онези „луди“, които във всички времена са били готови да удовлетворят своето любопитство, рискувайки живота си. Но сега ситуацията се бе променила и стана опасна. Раненият Кърк — това не бе вече абстракция, а много конкретна проява на чужда зла воля. Нещо беше обявило война на пирянците. И това нещо беше малка частица от безумния кошмар, скрит в ледените дълбини.

У пирянците не остана и сянка от съмнение, че трябва да унищожат планетоида, още повече, че енергетичните възможности на линкора „Арго“ позволяваха това. А експериментът по унищожаването на фрагмента от замръзналия свят протече почти благополучно. Та нали най-важното — анихилацията на сложното устройство — мина без никакви съществени последствия. Продуктите от разпада му не бяха отровни, а запечатаните в леда „събратя на загиналия“ не реагираха с нито едно движение, с нито един електронен импулс на взрива, избухнал на борда на „Арго“. Равнодушието на замразените обитатели към схватката в кораба беше потвърдено и от Стен и Бручо, които бяха останали на планетоида до последния момент.