Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

Да, сега Бервик виждаше — тези, които го посъветваха да дойде тук, не бяха сгрешили. Пирянците действително са единствената раса във Вселената, за която страхът не е подтискащо, а стимулиращо чувство, нещо, което незабавно преминава в ярост. А пирянецът в състояние на ярост винаги атакува. И сега те приглушено ръмжаха като тигър преди скок. Сега нищо не можеше да възпре тези тримата, щом вече бяха видели новата непозната опасност. Беше им отправено предизвикателство и те, разбира се, бяха готови да го приемат. Всъщност вече го бяха приели, преди да са се договорили за срокове, пари и други условия.

За щастие на пирянците, Язон бе с тях, а авторитетът му на тази планета беше и си оставаше безспорен. Като опитен играч и бизнесмен, той вежливо, но твърдо накара всички да млъкнат и се зае да преговаря с Бервик.

След бегла преценка на мащабите на бедствието, на енергийните разходи и човешките ресурси, които ще трябва да се привлекат, Язон започна пазарлъка от цифрата сто двадесет и пет милиарда кредита и накрая се споразумяха с Бервик за осемдесет и два. Пирянците просто не биха се и сетили за такива суми. От този момент между Консорциума на най-богатите светове от Зелената Клонка и ръководството на планетата Пир в лицето на Язон дин Алт беше подписан вероятно най-грандиозният договор в историята на Галактиката. Но си струваше. Да не е шега това — сблъсък с неизвестен враг от друга галактика! Освен това от всеки клиент трябва да се изстисква максимума. Валиден беше общият принцип: можеш ли да плащаш — плащай! Язон всеки път се опитваше да втълпява тази проста истина на Кърк и Мета. Но напразно — те, както и преди умееха предимно да стрелят. Но затова пък как!

За рискованото пътешествие до самия край на цивилизования свят, разбира се, беше нужен най-добрият кораб на пирянците, който Бервик, очевидно като познавач, определяше като най-могъщия в Галактиката — това бе линкорът „Арго“, построен още в древната империя и придобит от пирянците преди няколко години, след като доблестната група на Язон освободи това консервирано за пет хиляди години чудовище от плена на суеверни страхове. Това беше една доста забавна история.

За отблъскване на сериозна атака от Космоса на земяните им потрябва оставеният на синхронна орбита отдавна забравен гигантски кораб с уникални бойни характеристики. Проблемът бе в това, че линкорът с не особено оригиналното име „Недетруебла“ (преведено от официалния език на империята, есперанто като „Неразрушимият“) бе напълно автоматизиран, но безнадеждно забравен, без условния сигнал-парола не допускаше никого до себе си. За него всеки външен обект беше вражески.

Командващият земния флот адмирал Джукич по същото време бе и президент на Земята, защото най-древната планета и прародина на човечеството беше превърната в една огромна военна база. Именно затова Джукич сключваше договора с пирянците. Язон чувстваше колко важен е за земяните консервирания линкор и успя да изкрънка солидно заплащане — цял милиард кредита. За такава пачка и увлечени в хазартен плам Язон и Кърк сториха практически невъзможното — промъкнаха се в кораба-убиец. Обаче и линкорът се оказа костелив орех — в случай на непредвидено проникване в командната рубка, се включваше таймер за самоунищожение. И героите щяха да бъдат застигнати от сигурна гибел, ако не беше щастливата случайност. Третият член на групата беше Мета. Заедно със специалиста-дешифровчик тя успя да разгадае паролата и да я изпрати три секунди преди очаквания взрив.

След като получиха парите си, те се готвеха да отлетят обратно към все по-успешно заселваната планета Щастие, но стана така, че тъкмо тогава Звездната Орда се приближи твърде много до Земята. Пирянците усетиха новата опасност и станаха като деца, които не могат да бъдат откъснати от нова шарена играчка. Язон успя само да сключи набързо нов договор с адмирал Джукич. Онова, което можа да изкопчи този път от стиснатия земянин, беше обещанието в случай на победа линкорът „Арго“ да остане за пирянците. Това беше първоначалното му древно име, което Язон беше изровил от бордовия архив.

Кърк, Мета и Язон тогава практически ръководеха всички космически сили на Земята и разбира се, спечелиха битката, като напълно разбиха Звездната Орда — многочислена, агресивна, но лошо организирана ескадра от истински бандити, безчинстващи из Галактиката от няколко години. Земяните самохвално кръстиха тази твърде локална битка Пета Галактическа Война, а Язон и приятелите му скромно се върнаха у дома. Само че не на Щастие, а на Пир. По пътя внезапно, но някак естествено дойде решението да употребят спечелените пари за строеж на нов град и космодрум на родната планета. Язон изведнъж проумя, че вече счита тази планета за своя втора родина. По пътя те ремонтираха линкора и доста го модернизираха. Така че сега това беше ултрамодерен боен звездолет, притежаващ всички нови системи оръжия и подготвен за всякакви изненади… Язон обаче си даваше сметка, че не всичко може да се предвиди. И изглежда там, край границите на далечните светове от Зелената Клонка, ги чакаше именно непредвидимото…