Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Аз съм пълномощен представител на Големия Съвет в Консорциума от планети на Зелената Клонка — най-после се представи с цялата си титла Бервик.

Язон, разбира се, беше чувал някога за Зелената Клонка, но самият Консорциум беше сравнително млада организация и беше крайно любопитно да се узнае повече за нейните проблеми. Съдбата никога досега не беше завличала безстрашния космически скитник в такива далечни краища.

Зелената Клонка, наречена така от земните астрономи още преди хилядолетия, беше звездно струпване встрани от Галактиката и действително приличаше на тъничък стрък, досущ като двойноизпъкналото зрънце леща, изведнъж прораснало в чернозема на междузвездното пространство. Около слънцеподобните светила на Зелената Клонка се въртяха доста планети с подходящи за живот условия, заради които някои от тях бяха усвоени много отдавна. Тези светове днес се бяха превърнали предимно в солидни търговски и промишлени центрове, доста важни за едно толкова отдалечено огнище на цивилизацията. Някои от заселените сравнително неотдавна млади планети все още бяха доста агресивни и враждуваха помежду си, но и там наближаваше период на стабилност и процъфтяване. Локални войни и конфликти избухваха все по-рядко. И най-главното — поради относителната им близост една до друга, нито една от планетите на Зелената Клонка не беше засегната от регреса на мрачната Епоха на Израждането. Навсякъде технологичното ниво бе почти еднакво, което в края на краищата доведе до създаването на организация като Консорциума.

Отдалечеността от раздираното от противоречия и разпри човечеството позволи на Зелената Клонка да се превърне в извънредно богат край, в благословено място, което мнозина в Галактиката считаха за легенда, измислена от романтиците, нещо като градините на Едем, а едрите бизнесмени, които знаеха пътя дотам, единодушно смятаха региона за идеално място за сключване на изгодни сделки и осъществяване на умопомрачителни проекти.

Сякаш нищо не предвещавало беда, докато веднъж пилоти от междузвездните полети, а след тях и наблюдатели от най-далечния преден пост на Зелената Клонка — планетата Юктис, не обърнали внимание на Нещо, задаващо се от дълбокия космос. От междугалактическото пространство към световете на Консорциума бавно, но неотстъпно се приближавал обект, който отначало даже не посмели да нарекат небесно тяло — толкова неопределен изглеждал той на екраните на най-мощните радари и телескопи. Излъчването, съпровождащо феномена било твърде непостоянно, при това понякога обектът се държал като абсолютно черно тяло — в буквалния смисъл на познатия от физиката термин. Т.е. не излъчвал абсолютно нищо и ако приборите умеели да се изразяват образно, щели били да кажат, че приближаващото към Юктис тяло изглежда по-черно и от най-тъмната междузвездна пустош.

Но и това не било най-важното. Космическият обект излъчвал страх. Да, този път не във физическия, а в психологическия смисъл. Та нали „лъчите на страха“ не се улавяли и от най-съвършената техника, дори от настроените на стандартна биовълна пси-транслатори. Но хората, докоснали се до зловещата тайна, ясно усещали действието на тези загадъчни лъчи не само на наблюдателните постове на Юктис, но и в други светове от Зелената Клонка. Над планетарното благоденствие надвиснала реална заплаха. Непонятният и зловещ междупланетен странник се приближавал.

Преди седмица излъчването от неизучения обект станало относително устойчиво и астрономите от Юктис успели да идентифицират предмета като нещо средно между малка планета и голям астероид с невероятно висока сила на притегляне, 0,7–0,8 g, и то при такива миниатюрни размери! Нямал атмосферна обвивка, затова пък целият бил покрит с дебел слой лед, не позволяващ да се направи спектрален анализ на скалните породи, което можело да хвърли светлина върху причините за голямата гравитация. Най-общо казано, извън всякакви съмнения било, че астероидът идва от друга галактика. Чужд свят. Замръзнал свят.

Колко ли милиарда години са му били нужни, за да прекоси невъобразимата бездна на пространството със скоростта на допотопна химическа ракета? Какви същества, какви сили са задали направлението на полета му? Какво крие в себе си мрачният древен астероид?

Всички тези въпроси тревожели умовете на учените и управниците на световете от Зелената Клонка, но най-силно от всичко ги вълнувал страхът — лепкав, черен, неконтролируем страх, който неизменно се промъквал в съзнанието на всеки, дръзнал да погледне в изображението на тъмния диск. А той вече непрекъснато присъствал на екраните на апаратурата за наблюдение! Никой не знаел как може да бъде победен този страх и затова, въпреки явната заплаха, никой не се решавал да предприеме активни действия.