Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

— Мисля, че трябва колкото се може по-бързо да се измъкваме нагоре.

— Да кацнем на външната обвивка и да търсим отвор към космоса?

— Ами, да. Най-вероятно — предположи Мета, — отвор, за какъвто говориш, има един-единствен — този, през който ни вкараха тук!

— И мислиш, че не го охраняват?

— Разбира се, че го охраняват, но сега имаме оръжие. И сме заедно.

— Високо ценя твоята храброст, скъпа — произнесе Язон колкото се може по-сериозно. — Но какво ще правим, когато се окажем в открития космос с малки катерчета и гориво, колкото за една астрономическа единица?

— Тогава ще му мислим — заяви Мета решително.

— Съвсем пирянски отговор! — не скри иронията си Язон. — Може би все пак преди това без да напускаме планетата трябва да се опитаме да разберем къде сме?

— От кого? — тъжно се усмихна Мета и погледна Язон, сякаш бе малко дете.

— От доктор Солвиц.

— Знаеш ли… Струва ми се, че тук отдавна няма никакъв доктор Солвиц. Това е една огромна лудница за андроиди. И от тях нищо не можем да научим.

— Възможно е — замислено каза Язон. — Възможно е да си права, макар че в момента говорят емоциите ти. Но разбери, че трябва да се опитаме… — и добави колебливо — например да потърсим голям сериозен кораб. Не може такава планета да няма свой междузвезден транспорт.

— Съгласна съм — кимна Мета, — но големият кораб сигурно е на орбита, а не тук.

Това беше силен аргумент.

— Почакай! — Язон сякаш изведнъж се събуди. — Ама ние още не сме се опитвали да се свържем с орбитата.

— Аз опитах — спокойно каза Мета и Язон за пореден път се учуди на необичайната ситуация. Нещо ставаше с него, щом Мета за кой ли път се оказваше един, даже два хода пред него.

— И какво? — попита той вяло.

— Няма връзка. Радиовълните не минават през скалите, или каквото е там — това го разбирам. Но аз изпращах и псиграми, като захраних своя транслатор от бордовата мрежа на катера. Пси-импулсът също не минава. Представяш ли си какво означава това?

— Трудно! Съществуването на планети с двойна обвивка теоретично се е допускало винаги, но не съм чувал да е открита нито една такава. И затова…

— Какво затова? — прекъсна Мета мълчанието, настъпило след недовършената фраза.

— Помниш ли като ти казах, че там, в степта, нищо не е истинско? Та сега вече разбирам — това е изкуствена планета. Просто нечия гигантска космическа станция. Такива са били строени едно време, много отдавна. Само че не предполагах, че може да бъде с такива размери.

И отново Мета беше с един ход пред него:

— Язон! — тихо възкликна тя. — Нас никога не са ни местили нито в пространството, нито във времето…

Тя не довърши, но Язон вече сам се досещаше: те просто се намираха под ледената броня на астероида — обект 001!

Когато всички, напълно объркани от получената заповед, се разотидоха по каютите на „Арго“, Ривърд Бервик помоли Кърк да остане.

— Господин Кърк, вашият авторитет сред пирянците е доста висок, ако съм разбрал правилно. Затова като представител на Специалния корпус искам да знам вашето лично отношение към събитията. Разберете, че не бихме искали да имаме вътрешен враг тук, на кораба, още повече такъв като вас! Формулирайте всичко, с което не сте съгласен, пък аз ще се опитам да изгладя нашите противоречия.

— Добре — съгласи се Кърк. — Слушайте. Преди всичко, не разбирам смисъла на заповеди от вида: не предприемайте никакви действия, не пипайте нищо, нищо не говорете, докато…

— Това беше заповедта към екипажа на кораба и делегатите на Консорциума, за вас има други разпореждания.

— Разбрах — кимна Кърк, — но преди да ми ги предадете, искам да ви напомня, че аз съм един от тези пирянци, които първи осъществиха връзка с другите светове на Лигата и, ако позволите, по съвместителство изпълнявам и длъжността президент, и длъжността държавен секретар на своята планета. Затова съм добре запознат с нормите на междупланетното право. Съгласно много отдавна приетата и неотменяна досега от никого декларация лидерите на всички планети-членове на Лигата имат абсолютно равни гласове независимо от технологичното ниво и броя на населението.

— Вие сте абсолютно прав, Кърк, но защо го казвате? — предпазливо попита Бервик.

— Ами защото Специалният корпус не може да поставя интересите си по-високо от интересите на Лигата или — подчертавам! — по-високо от интересите на всяка планета поотделно, защото Лигата е не нещо друго, а доброволно обединение на независими светове.