Ант Скаландис - Свят на смъртта 4

„Ти се приземявай в морето!“ — отвърна простакът.

Язон все повече се съмняваше, че това наистина е доктор Солвиц.

Стигнаха до отсрещния бряг. Язон повтори искането си и изобщо не бе удостоен с отговор. Това го вбеси и той реши да се издигне над беглеца, макар прекрасно да знаеше, че един летателен апарат сам не може да притисне друг към земята. Но този се държеше прекалено странно. Може пък и да му провърви.

Ядоса се обаче и оня от предния катер. Той стремително се насочи нагоре, толкова бързо, че на Язон му причерня пред очите само при мисълта за претоварванията, които би трябвало да понася пилотът. „Щом искаш нагоре, тогава нагоре — рече си Язон. — Трябва най-после да разгледам какво има над облаците.“ А над облаците се оказа интересно. Т.е. наглед нямаше нищо, но приборите като че полудяха. Всички индикатори и стрелки в един глас уверяваха Язон, че над главата му има земя. Те просто виеха — „Опасност! Тревога! Недопустимо бързо приземяване!“ По дяволите, какво приземяване?! Какво ставаше? Нали планетата е долу? До последния миг алтиметърът ясно показваше височината, а сега… Той се издигна още малко под непрекъснатия звън на различни индикатори, но внезапната безтегловност го изплаши наистина и той започна да се спуска обратно.

Някога беше чувал за гравитационните екрани. Експериментите с тях бяха безумно скъпи и въобще, доколкото му беше известно, бяха забранени с галактически закон.

Не забравяше да следва бягащия катер и когато отново се оказа под облаците, му се стори даже, че разстоянието между тях се е скъсило. Язон не беше в състояние да се пребори с любопитството си и повтори маневрата с издигането в надоблачните висини. В някакъв момент тази природна загадка му се стори по-важна от преследването. Рискува да се издигне още повече и беше принуден с „винт“ да преобърне катера, за да се убеди окончателно, че под него — да, именно под него, — има достатъчно голяма и несъмнено твърда маса. Сериозно откритие.

Спомняше си, че на Втория ден от Сътворението Бог създал твърдта и я нарекъл небе . Не е ли провеждал някъде тук своите експерименти? Язон не бе вярващ, но като голям любител на древната литература и история бе попрочел Свещеното Писание. С цялото не можа да се пребори, но Битие от Първа книга до Мойсеева понякога бе в състояние да цитира почти дословно. Никак не беше очаквал, че този овехтял текст ще се окаже толкова близък до реалността.

И сега, след като отново се бе натъкнал на невъзможността да се издигне по-високо и бе принуден да се спуска надолу, той осъзна, че бягащият от него катер беше правил точно това. Това го навеждаше на някаква мисъл, която Язон не успя да довърши, защото откъм катера, допускащ умишлено преследвача си все по-близо и по-близо, дойде съобщение, по-точно въпрос:

— Докато ти свърши горивото ли ще ме гониш?

— Ще те гоня! — отвърна Язон.

— Тогава ще открия огън — последва заплаха.

— С какво оръжие? — прояви интерес Язон, съжалявайки, че кодираният сигнал не е в състояние да предаде хапливата му ирония.

Малките универсални катери по принцип не се комплектоваха с бордови картечници и друга стрелкова техника и можеха да се оборудват само с външни оръдия, които лесно се забелязваха. Разбира се, Язон не можеше да знае всичко, особено на такава странна планета. Но този път той не сбърка. А отговорът, който дойде, беше съвсем неочакван.

— Тогава ще направя таран.

Ама че работа! Такава настойчива упоритост може да прояви само истински пирянец и Язон, макар и не съвсем уверен в догадката си, радира:

— Мета, ти ли си? Обажда се Язон.

Кодираният сигнал прекъсна.

— Язон, да не си полудял, защо ме преследваш? — от шлемофона, захвърлен на пулта, се разнесе нейният далечен нежен глас. — Сложи ли си шлемофона?

— Сложих шлемофона — облекчено въздъхна Язон. — А защо бягаше от мене, Мета?

И в този момент те забелязаха, че са направили пълна обиколка на планетата. И слизаха към същия хангар, от който излетели.

Когато Мета достигна страничното отклонение в канала на шахтата, пневмопроводът заработи отново. Навярно така беше устроена местната автоматика, само че въздушната струя отнесе Мета в посока, противоположна на тази, в която бе изчезнал Язон. Пирянката не толкова изчисли, колкото почувства това и веднага щом дойде на себе си, се опита да се ориентира. Обратен път по пневмопровода нямаше, запечатаният зад гърба й капак нямаше никакви приспособления за отваряне или управление и при липсата на други възможности Мета започна да изследва огромната ярко осветена зала, в която бе попаднала. Хилядите очички и очища на непонятна апаратура най-безочливо я оглеждаха, въртяха се в гнездата върху широки панели с изскочили отвсякъде телескопични шии. Мета инстинктивно изтръгна най-близката тръба с обектив в края и, въоръжена с нея като със сопа, се приготви за най-лошото. Нищо не се случи. Ремонтно паяче-робот забърза от горния ъгъл на стената към мястото на повредата и след няколкосекундно изследване на обекта с име Мета се оттегли, даже светлината като че ли стана приглушена. Мета се почувства неловко от варварското си поведение и тръгна кротко покрай панелите и стендовете в търсене на изход.