Хосе Сомоса - Зигзаг

Това стана, когато излезе за малко да хапне. В този миг се сблъска с майка си, която ревностно изпълняваше задължението си да трови живота й.

Виж ти. Мислех, че още не си се върнала. Нали все се свираш в стаята си и през ум не ти минава да ме посрещнеш…

— Както виждаш, върнала съм се.

Срещнаха се в коридора. С безупречен тоалет и прическа, майка й ухаеше на един от онези парфюми, чиито реклами заемат цели страници по модните списания и почти винаги се намират редом с голи жени. В замяна на това Елиса си беше метнала една стара хавлия и осъзнаваш много добре, че видът й беше, както обикновено, като на чучело. Предположи, че майка й ще каже нещо по този повод и не сгреши.

— Можеше поне пижама да си облечеш и да се посрешиш. Още ли не си вечеряла?

— Не.

Запъти се боса към кухнята и се сети навреме да загърне хавлията си, когато видя „момичето“. Ястията, покрити с фолио, бяха, както обикновено, красиво аранжирани. Такова беше изискването на Марта Моранде, баронеса Де Пикарда. На Елиса й беше дошло до гуша да си иска прости ястия, които да може да хапва за по-бързо с ръце, но да се противопоставя на майчините си решения беше равносилно на това да блъска главата си в стена. Имаше risotto . Яде, докато неприятното усещане в стомаха й изчезна. Внезапно я осени друго хрумване и тя остана да седи в кухнята, играейки си с вилицата и пиейки вода, изпънала дългите си, голи и загорели крака, докато мозъкът й отново щурмуваше непревземаемите уравнения от друг ъгъл. Дори не забеляза кога майка й бе влязла в кухнята и си даде сметка за това едва когато нейният глас я извади от размишленията.

— … много симпатичен човек. Казва, че синът на приятелката й ти е бил колега в университета. Доста дълго си говорихме за теб.

Погледна майка си с празен поглед.

— Какво?

— Името й сигурно нищо не ти говори. Тя е нова клиентка и с много, ама много връзки… — Марта Моранде направи пауза, за да глътне хапчетата за отслабване, които вземаше на обяд с чаша минерална вода. — Попита ме: „Вие ли сте майката на това момиче? Разправят, че дъщеря ви била гениална.“ Дори да не ти харесва, ще ти кажа, че се изфуках с теб и не скрих гордостта си. Не ми беше трудно, защото госпожата беше като обсебена от теб: искаше да разбере как се съжителства с математически гений…

— Аха. — Веднага бе разбрала защо майка й е толкова щастлива. Постиженията на Елиса я интересуваха само когато можеше да се перчи с тях в козметичния си салон пред една нова „ клиентка с много, ама много връзки“. И като се замислеше, защо всъщност можеше да се каже „клиентка“, но не „генийка“?

— „И освен това е страшно красива според това, което ми разказаха“, добави тя. А аз й отвърнах: „Да, тя е просто съвършена.“

— Можеш да си спестиш иронията.

Както беше наведена пред отворения хладилник, Марта Моранде се обърна и я изгледа.

— Добре, щом искаш да съм искрена…

Не, умолявам те, недей.

— Мога ли да кажа нещо? — Елиса не отговори. Майка й се изправи, загледана втренчено в нея. — Когато ми говорят толкова хубави неща за теб, както днес, се чувствам горда, да, но не мога да не си мисля какво би било, ако освен съвършена, ти също полагаше усилия да изглеждаш такава…

Затова пък теб те бива в тези работи — отвърна Елиса. — Ти си… как се наричаше това в онази книга по психология на религията, която четеш? Превъплъщение на добродетелта ? Нямам намерение да навлизам в твоя територия.

Ала Марта Моранде продължи, сякаш не беше чула:

Докато слушах чудесиите, които тази госпожа говореше за теб, си мислех: „Какво ли би казала, ако знаеше колко малко се възползва дъщеря ми от всичко това…?“ Каза ми дори, че несъмнено те ще те засипят с оферти за работа сега, след като си завършила…

Застана нащрек. Това беше хлъзгав терен и непременно щеше да ги отведе в тресавището на поредната горчива разправия. Знаеше, че майка й копнее дипломата да й „послужи“ за нещо, да доживее да я види на определен пост в определена компания. Нямаше място за теории в главата на Марта Моранде.

Къде отиваш?

Елиса, която беше започнала да се оттегля, не се спря.

— Имам работа. — Бутна летящата врата и излезе от кухнята, преследвана от виковете на майка си:

— И аз си имам достатъчно работа, но както виждаш, от време на време си губя времето с теб.

Това си е твой проблем.

Почти тичешком прекоси салона. Докато излизаше през другата врата, се сблъска с „момичето“ и осъзна, че хавлията й е разтворена, но не се притесни. Зад гърба си му чаткането на токчета и отново се озова срещу майка си в коридора.