Л. Смит - Кръвожадност (Книга втора)

— Зная, зная. Аз съм млад, не мога да се контролирам и със сигурност ще допусна грешка — прекъснах я раздразнено.

Лекси стана и впи поглед в мен.

— Всичко това е истина. Ти си силен, но се боя, че може да позволиш на емоциите да надделеят.

— Няма — възпротивих се. — Просто ще изляза с нея. И ще се опитам да узная нещо повече за Деймън. Ако искам да го спася — по мирен начин — тя е най-добрият ми избор.

Лекси стисна челюсти, после изпусна тежка въздишка.

— Само бъди внимателен.

— Щом ще ходиш на среща, не може да си облечен така — намеси се Хюго и се надигна от шезлонга си. — Пърси, донеси му да облече нещо по-прилично.

Пърси погледна умолително Лекси. Тя скръсти ръце.

— Какво? Чу го.

Пърси се надигна от дивана и се запъти към стълбите.

— Щом ще излизаш с дама, трябва да изглеждаш добре — обясни Хюго сърдито. — Лекси, май трябва да го заведеш на пазар.

— Да, утре вечер ще излезем, Стефан — кимна тя.

— Защо изведнъж станахте толкова услужливи? — попитах подозрително Хюго.

Той се усмихна, разкривайки малките си зъби.

— Ако освободиш Деймън с помощта на човешко същество, няма да се наложи да се замесваме. А сега, върви да се обличаш!

Завъртях очи, но последвах Пърси нагоре по стълбите. Той ми даде бяла ленена риза и чифт черни панталони.

За миг ми се прииска да облека съвсем нови дрехи и да пригладя косата си назад с брилянтин. Но после си спомних какво бях казал на Лекси: в момента трябваше единствено да опозная Кали Галахър и след това да разбера кое е слабото място на Патрик Галахър.

Ала въпреки че тази вечер не спирах да си повтарям, че единствената причина да отида на тази среща е Деймън, не можех да не забележа, че в съзнанието ми постоянно изплуваше онзи миг, когато Кали ме целуна по бузата.

Опънах маншетите на грижливо изгладената бяла риза и закопчах сакото си. Когато завих зад ъгъла на „Лоръл Стрийт“, излъсканите до блясък медни копчета проблеснаха на светлината на уличните лампи.

Бях изтрил старателно лицето си, за да съм сигурен, че по устните ми не бе останала и капка кръв. Бях посетил моята барманка от заведението „Дами“, за да утоля глада си преди срещата с Кали. Кръвта на барманката беше сладка на вкус, като лилии, потопени в мед. В секундата, когато топлата течност докосна езика ми, сетивата ми се изостриха и светът доби по-резки очертания.

Сега цикадите пищяха в ушите ми, а уханието на рози нахлуваше в ноздрите ми, но стомахът ми беше спокоен, а вените — отмалели от задоволство. Бях готов за срещата с моята дама.

Паркът в дъното на улицата бе пълен с магнолии и стари брястове, а в средата имаше мраморен фонтан със скулптура на гола жена. През ромона на водата във фонтана дочух туптенето на човешко сърце.

— Ехо? — извиках.

— Стефан! — Кали пристъпи иззад каменната скулптура на ангел. Бледата светлина на газената лампа я освети. Косата й, червена като пламък на потрепващата светлина, падаше на вълни по раменете. Беше облечена в семпла кремава рокля с дантелен корсаж и набрана пола с къдрички, която се спускаше елегантно по стройните й, слаби крака.

Кръвта се разбушува в тялото ми.

— Какво? — изчерви се Кали, забелязала втренчения ми поглед.

— Приличаш… ами, на момиче — едва отроних. Беше красива.

— Брей! Благодаря. — Кали завъртя очи и се сгуши до рамото ми. — Свикнал си да ме виждаш само в работните ми дрехи. — Огледа ме. — Изглеждаш много добре.

Прокашлях се и придърпах яката на сакото. Внезапно дрехите ми се сториха неудобни и тесни, а нощният въздух твърде задушен. За миг се зачудих дали барманката не е имала нещо в кръвта си, което не ми понасяше.

— Благодаря — отвърнах официално.

— Стефан? — Кали вдигна очаквателно ръка.

— О, разбира се. — Тутакси протегнах своята. Обсипаната й с лунички ръка се сгуши в дланта ми. Потръпнах и я нагласих така, че пръстите й да се отпуснат върху ръкава на сакото ми.

— А сега накъде, госпожице Галахър?

Тя ме погледна с усмивка.

— Към „Бърбън Стрийт“, разбира се.

Кали ме поведе през калдъръмените странични улици. От балконите на къщите надничаха гардении. Импулсивно се протегнах, откъснах едно цвете и го затъкнах зад ухото й. В Мистик Фолс имаше обичай да носиш цветя или малък подарък, когато посещаваш дама.

— Искаш ли да узнаеш една тайна? — прошепна Кали.

— Каква? — попитах с любопитство. Самият аз криех доста тайни. Но може би тази на Кали щеше да ме отведе при Деймън…