Л. Смит: Тъмното обединение (Книга четвърта)

В сините очи на Сю Карсън се долавяше леко безпокойство, а в усмивката й — неувереност.

— Мередит, надявам се да нямаш някакъв важен ангажимент тази вечер — заговори я тя.

— Нищо, което да не мога да отложа — отвърна Мередит. Но после й върна усмивката, топла, макар и леко разсеяна, при което Бони се успокои. Сю беше избрана за Кралица на бала по случай началото на новата учебна година на мястото на Елена, след като спечели надпреварата с Бони, Мередит и Каролайн. Тя беше единственото момиче в училището след Бони и Мередит, разбира се, което през цялото време безрезервно подкрепяше Елена, когато всички се бяха обърнали срещу нея. На погребението на Елена тя каза, че Елена завинаги ще си остане истинската кралица на красотата на гимназията „Робърт Е. Лий“ и че ще се откаже от собствената си номинация за Снежна кралица в памет на Елена. Никой никога не беше мразил Сю. Най-лошото мина, утеши се Бони.

— Искам всички да се снимаме на дивана — предложи Каролайн и ги подреди зад букетите с цветя върху масата. — Вики, ще ни фотографираш ли?

Вики Бенет продължаваше да седи в ъгъла, притихнала и незабележима.

— О, да, разбира се — кимна и отметна нервно дългата светлокестенява коса от очите си, когато се пресегна към фотоапарата „Полароид“.

Държи се като слугиня, помисли си Бони, миг преди светкавицата на фотоапарата да я заслепи.

Готовата снимка се подаде от дъното на апарата, Сю и Каролайн се засмяха, след което се впуснаха в оживено бърборене, докато Мередит слушаше с хладна учтивост. Но нещо друго привлече вниманието на Бони. Снимката беше много добра, Каролайн изглеждаше зашеметяващо с лъскавата си кестенява коса, застанала точно зад бледозелените орхидеи. Там беше и Мередит, с леко иронично и отнесено изражение, поразяваща с красотата си, въпреки че явно не полагаше никакво старание да изпъква. Присъстваше, разбира се, и самата Бони, с една глава по-нисичка от останалите, с бухналите си червеникави къдрици и смутената си физиономия. Но странното нещо беше фигурата до нея на дивана. Това беше Сю, разбира се, че беше Сю, но за миг на Бони й се стори, че русата коса и сините очи принадлежат на някое друго момиче. Някое, което се вглеждаше напрегнато в Бони, все едно в следващия миг ще сподели с нея нещо важно. Образът обаче скоро се размаза пред очите й, а по гръбнака й пролази вледеняваща тръпка на безпокойство.

Не, на снимката си беше само Сю. Сигурно се е смахнала за миг или пък е позволила желанието на Каролайн всички отново да се съберат заедно да й повлияе.

— Аз ще направя следващата снимка — обади се Бони и скочи от дивана. — Седни там, Вики, и се облегни удобно. Не, премести се малко… добре, точно там! — Всички движения на Вики бяха припрени, изнервени. Когато светкавицата угасна, тя имаше вид на уплашено животно, готово да побегне.

Каролайн хвърли бегъл поглед на втората снимка, преди да се надигне и да се отправи към кухнята.

— Можете ли да отгатнете какво имаме вместо торта? — попита тя. — Правя моя версия на убийствена шоколадова торта. Хайде, трябва да дойдете и да ми помогнете за разтапянето на фъджа. — Сю тутакси тръгна с нея, а след кратко колебание я последва и Вики.

Когато се обърна към Бони, от лицето на Мередит бяха изчезнали и последните следи от любезното й изражение.

— Трябваше да ми кажеш.

— Зная. — За минута Бони сведе глава малодушно. Но после отново я вдигна и се усмихна. — Ама тогава нямаше да се съгласиш да дойдеш и нямаше да можем да опитаме убийствената шоколадова торта.

— А дали тортата си струва всичко това?

— Е, поне ще помогне да си прекараме приятно — изтъкна Бони логично. — И всъщност може пък да не се окаже толкова лошо. Каролайн действително се опитва да бъде мила с нас, а за Вики е добре поне веднъж да се измъкне от дома си…

— На мен пък ми се струва, че не се чувства много добре — прекъсна я Мередит грубо. — Има вид сякаш всеки миг ще получи инфаркт.

— Е, може би просто е нервна. — Според Бони, Вики имаше предостатъчно основания да бъде толкова нервна. Тя бе прекарала по-голямата част от есента в някакъв транс, бавно подлудявана от сила, която не разбираше. Никой не се надяваше да се възстанови, включително и самата тя.

Мередит все още изглеждаше мрачна и намръщена.

— Поне можеш да се утешаваш с мисълта — опита се Бони да смекчи ситуацията, — че това не е истинският ти рожден ден.

Мередит взе фотоапарата и го завъртя в ръцете си.

— Всъщност е — промърмори, свела поглед надолу.