Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

Следваха армейски офицери с висок чин, както и правителствени чиновници на имперско и провинциално ниво с разнообразни и архаично звучащи титли, които не й говореха почти нищо. Имаше един адмирал Юджин Ворпатрил, но той също нямаше син Иван.

Чак сега Тедж се сети за малките картички, които бяха намерили в джоба на капитана. Имаше няколко души на име Иван Ворпатрил, включително училищен директор на Сергияр и търговец на вино от южния континент, но само един Иван Ксав.

Данните за него заемаха едва половин страница, но пък имаше снимка, която потвърди самоличността му. На снимката Ворпатрил беше доста по-млад, в началото на военната си кариера. „Сега изглежда още по-добре“, реши тя. Чудно как човек можеше да изглежда безотговорен и вятърничав дори на такава дървена портретна снимка. Според данните сега капитанът беше на трийсет и четири стандартни години, баща му, лорд Падма Ксав Ворпатрил, беше покойник, а майка му — лейди Алис Ворпатрил — беше жива.

Плъзна поглед надолу по страницата и дъхът й спря. Бащата беше починал в деня, когато синът се беше родил. „Странно“. Значи нейният Иван Ксав беше наполовина сирак още от раждането си. Това й се стори… поносимо. Няма как да скърбиш за човек, когото не си познавал, да чувстваш липсата му болезнено и ежедневно.

Спомни си за онази ужасна ваза. На кого я беше изпратил? Прехапа устни, наведе се и изписа внимателно сложното име. Ворските имена се разсипваха на каша от букви в главата й, освен ако не внимаваше много.

„Леле-мале!“

Явно Воркосиган беше рядко срещана фамилия — имаше едва десетина живи пълнолетни мъже с това име. След като пренареди цялата база данни по титли, граф Воркосиган се появи над видплочата втори в списъка. Над него беше само император Грегор Ворбара. Граф, адмирал, регент, министър-председател, вицекрал… статията за Арал Воркосиган се точеше с метри дребен шрифт. Неофициалните му титли включваха прякори като „Комарския касапин“ и „Вълкът на Грегор“. Имаше син на име Майлс, връстник на нейния Иван Ксав. Статията за този ворски Майлс беше много по-дълга от статията за Иван, макар и доста по-кратка от тази за Арал Воркосиган.

За разлика от повечето джаксънианци, Тедж знаеше това-онова за историята на тази част от възлената връзка. Но никога не беше мислила, че ще се озове тук, още по-малко за месеци, така че не бе имала повод да проучи по-подробно Бараярската империя. Първоначалният план за бягството предвиждаше да мине транзит през териториалния космос, без да слиза на Комар или Сергияр, само да се прехвърли на орбиталните скокови станции, за да стигне до крайната си точка — Ескобар. А когато и тази дестинация стана съмнителна, да стигне до колонията Бета, която беше резервният вариант и която Тедж свързваше с любимите си преподаватели от детството. Там никой нямаше да зяпа Риш. Е, сигурно щяха да я зяпат, защото Риш беше създадена с цел да привлича вниманието, но със сигурност нямаше да я тормозят. Така или иначе, Комар никога не беше фигурирал като опция в маршрута им.

Колонизаторската история на Бараяр беше сред най-странните в цялата възлена връзка, която беше пълна с отломките и последиците от ред безумни човешки начинания. Историята започваше още от двайсет и трети век, когато било открито пътуването през възлените проходи и човешката диаспора напуснала Старата Земя. Планетата Бараяр имала атмосфера с подходящ химически състав и това я направило притегателна точка за петдесетина хиляди кандидат-колонисти. Които бързо изчезнали от земния радар, когато единственият им възлен проход се оказал нестабилен и се сринал, причинявайки истинска катастрофа. Бараярците изчезнали, били отписани като мъртви и в продължение на следващите шест столетия никой не се сетил повече за тях.

Докато, преди малко повече от сто години, Комар не разработил нов скоков маршрут, пробив, за който много скоро щял горко да съжали. Изследователите открили на Бараяр един процъфтяващ, пък макар и технологично изостанал свят. Последвала двайсетгодишна сетаганданска окупация, подкрепяна от Комар, която така и не успяла да цивилизова дивата планета, но определено успяла да я милитаризира.

Едно поколение след края на окупацията бараярците нахлули от затънтената си планета и на свой ред превзели Комар, вероятно с цел да предотвратят по-нататъшните опити на галактиката да ги цивилизова. Успешната Комарска кампания изострила апетитите на бараярците и те, яхнали инерцията, се опитали да прилапат по същия начин друга планета — далечната Ескобар. Но се надценили. Експедицията се провалила с гръм и трясък заради силната ескобарска съпротива, подпомогната от всички съседни планети, включително колонията Бета. Бараяр дал много жертви, сред тях и принцът-наследник.