Кати Хапка - Тайна идентичност

— Толкова се радвам, че се запознахме, Декстър — топло каза госпожа Уорд и хвана ръката му. Носеше меки кожени ръкавици. — Надявам се, че скоро пак ще се видим.

— Да, да — съгласи се господин Уорд. Беше изпил няколко чаши вино на вечеря и бузите и носът му се бяха зачервили. — Имам страхотна идея. Ела ни на гости през следващата ваканция. Смятаме да направим една семейна екскурзия някъде — може би в Токио или Сидни. Зависи как се развият плановете ми с работата.

Дейзи зяпна.

— Страхотна идея, татко! — тя се обърна към Декстър със светнали от нетърпение очи. — Какво ще кажеш?

— Ами, много мило от ваша страна — заекна Декстър, сварен неподготвен. — Ще трябва да видя какви са плановете на нашите и ще ви кажа.

Господин Уорд кимна и погледна часовника си.

— Хайде, Алисия — обърна се към жена си. — Искам да излезем на пътя, преди да е станало много късно, за да се обадя в офиса…

Следващите няколко минути преминаха в прегръдки и сбогувания. Декстър остана зрител през по-голямата част на раздялата, притеснен от поканата на господин Уорд. Как щеше да се оправи този път?

Най-сетне господин и госпожа Уорд си тръгнаха и оставиха Декстър и Дейзи сами. Дейзи пъхна ръка в неговата и се притисна към него с тракащи зъби.

— Хайде по-бързо да се прибираме в общежитието — каза тя. — Замръзвам.

Двамата тръгнаха.

— Родителите ти са много мили — каза Декстър.

— О, харесаха те и те! Веднага го разбрах — Дейзи на клони глава на една страна и му се усмихна. — Татко със сигурност те хареса, иначе нямаше да те покани на екскурзията — тя потръпна. Но дали беше от студ, или от вълнение — Декстър не можеше да определи. — Нали ще бъде много хубаво! Надявам се да отидем в Австралия! Умирам да отидем! Никога не съм била там. О! Сигурно ще се запознаеш и с по-големия ми брат Джейсън. Той работи за баща ми и отпуската му ще стигне, за да дойде — Дейзи се изсмя. — Ще го харесаш. Пълна откачалка е.

Декстър прочисти гърло.

— Да, сигурно ще е страхотно — каза той. — Но както вече споменах, първо ще трябва да видя какво са намислили нашите. Сигурно и те ще имат някакви претенции към мен.

Дейзи го погледна с разширени очи.

— О, този път трябва предварително да наредиш нещата! — настоя тя. — И да ти кажа, че може да отсъстваме няколко дни от занятия. Татко обича да имаме по две пълни седмици, където и да ходим — тя стисна ръката му по-силно в своята. — Е, ще поговориш ли с вашите? — заумилква се Дейзи.

— Не се притеснявай — отвърна Декстър, без да знае какво друго да каже. — Ще измисля нещо.

Това като че я задоволи — поне за момента — и Декстър бързо смени темата с наближаващия втори семестър. Но част от съзнанието му остана на другата тема, която не му даваше мира. По-ранното връщане през тази ваканция му беше създало достатъчно трудности. Как щеше да се оправи този път?

А и семейството ми няма да е единственият проблем, напомни си той, докато двамата с Дейзи вървяха към общежитията. Ами нейното? Да, наистина, успях един час на вечеря да остана в образ и да ги убедя, че аз съм Супер Декстър. Но две седмици заедно са съвсем друга работа…

— А, замалко да забравя — не се притеснявай за разходите по екскурзията — каза Дейзи внезапно, прекъсвайки разказа за новата програма в университета. — Сигурно татко ще плати почти за всичко. Така че можеш да кажеш на вашите, че даже ще спестят пари, като те пуснат — тя се разсмя, доволна от изказването си.

Дъхът на Декстър секна. И през ум не му беше минало за тази страна на новия му проблем. Никога нямаше да може да плати дори част от такава екскурзия. Всъщност дори нямаше паспорт.

„Добре — мрачно си помисли той. — Как ще се оправи Супер Декстър?“

Вторият семестър създаде толкова много работа и на двамата през следващите няколко седмици, че Декстър успя почти напълно да избегне темата за екскурзията на семейство Уорд. От време на време Дейзи му вадеше душата с нея, но той винаги успяваше да се измъкне. Още не можеше да стигне до подходящо решение.

Един ден Декстър седна на мястото си за курса по американска литература, който и двамата посещаваха през този семестър, и установи, че като никога този път Дейзи е дошла преди него. Той остави раницата си на земята, а Дейзи се наведе към него и го целуна.

— Мислех, че няма да дойдеш — каза тя. — Цяла нощ ли чете?

Декстър извади от раницата си измачкан екземпляр на „Принцът и просякът“ от Марк Твен, последната книга от конспекта по американска литература.