Клифърд Саймък - Посетителите

Стигна до покрайнините на градчето и се повлече към търговския район, който гледаше към реката. Там все щеше да открие някой, който да му каже какво да прави. Досега трябваше да има някаква разработена процедура за взимане на коли.

На тротоара пред един бар се беше събрала група хора и той се насочи към тях. Три коли на магистралната полиция бяха спрели от другата страна на улицата, но от самите полицаи нямаше и следа. От отсрещната страна на железопътната линия, която минаваше между града и реката, се бе наредила опашка. Всички бяха обърнати с гръб към града, сякаш наблюдаваха нещо по реката.

Мъжът от Южна Дакота дръпна извинително за ръкава един от хората, които стояха на тротоара.

— Катастрофа ли има? — попита той и посочи полицейските коли.

— Няма катастрофа — отвърна човекът. — Имаше преди известно време, но не и през последните няколко часа.

— Ами какво правят тук полицаите?

— Май си пристигнал току-що — рече човекът.

— Точно така. От Южна Дакота. От Рапид Сити — е, не точно от Рапид Сити, а от едно малко градче точно на изток оттам. Карах през целия път, спирах само за бензин.

— Доста си бързал, а?

— Ами, нали разбираш, исках да се добера дотук преди да са разграбили всички коли.

— Не са разграбили нито една — рече човекът. — Всички са си на острова.

— Значи все пак съм пристигнал навреме.

— Навреме за какво?

— Навреме, за да си взема кола.

— Няма да си вземеш кола. Никой няма да си вземе кола. Щатската полиция блокира реката. Чува се, че щели да пращат тук Националната гвардия. Полицаите патрулират с лодки по реката и никой не може да мине.

— Но защо? По телевизията казаха…

— Всички знаем какво казаха по телевизията. И във вестниците. Безплатни коли за всички. Но не можеш да минеш реката и да отидеш на острова.

— На онзи остров ей там ли?

— Някъде там. Не знам точно къде. Там има много острови.

— Но какво се е случило? Защо полицаите…

— Група идиоти се натрупаха в една лодка. Повече, отколкото можеше да побере, но въпреки това се качиха. Лодката се обърна насред реката и идиотите се издавиха.

— Но би трябвало да се установи някаква система, някакъв безопасен начин за преминаване и…

— Естествено — съгласи се човекът. — Но независимо от това, нищо няма да стане. На всички тук им липсва здрав разум. Всички са се побъркали по тези коли. Полицията е права. Не могат да пуснат никой до реката. Ако го направят, ще загинат още хора.

— Ти не искаш ли да си вземеш кола?

— Естествено, че искам. Но сега е невъзможно. Може би по-късно…

— Но аз трябва да си взема кола незабавно — възкликна мъжът от Южна Дакота. — Просто трябва да си взема. Моята бричка изобщо няма да издържи до вкъщи.

Пресече улицата и се качи по железопътния насип. Приближи се до опашката от другата страна на линията и си проправи път с лакти. Единият му крак се подхлъзна и той загуби равновесие, падна и се затъркаля по склона. Спря чак на брега на реката. И видя над себе си грамаден мъж в униформа.

— Къде отиваш бе, приятел? — почти нежно попита полицаят.

— Да си взема кола — отвърна мъжът от Южна Дакота.

Полицаят поклати глава.

— Мога да плувам — каза мъжът. — Мога да преплувам реката. Трябва да ми дадете възможност. Трябва да използвам тази възможност.

Полицаят протегна ръка и безцеремонно го изправи на крака.

— Чуй ме сега — каза той. — Тоя път те пускам. Събирай си партакешите и изчезвай оттатък линията. Но само да те зърна пак, веднага те прибирам в кафеза.

Мъжът бързо се изкатери по насипа. Тълпата му се подиграваше добродушно.

— Доколко можем да вярваме на Нортън? — попита Латроп. — Не е от нашите хора.

— Залагам репутацията си за него — отвърна Гарисън. — С Франк се познаваме много отдавна. Бяхме колеги и оттогава непрекъснато поддържаме връзка. Той е всеотдаен журналист. Само това, че е решил да се скрие в Лоун Пайн, не го прави по-малко журналист. Ние тук работим като тесни специалисти — някои пишат новините, други ги редактират, трети подготвят страниците и има неколцина, които пишат уводните статии. Всеки си има конкретна задача. Франк прави всичко. Всяка седмица започва от нищо, събира новините и рекламите, редактира написаното и подготвя вестника. Ако има нужда от уводна статия — пише я. И не само това…

— Не е нужно да продължаваш, Джони — прекъсна го Латроп. — Просто исках да разбера какво мислиш.

— Щом Франк ми казва, че лично е видял как посетителите правят къщи — рече Гарисън, — вярвам, че наистина е така. Историята му се връзва, има и много подробности.