Айзък Азимов - Мечтите са нещо лично (Фантастични новели)

Вагонът спря на някакъв площад. Близките улици бяха запълнени с юпитерианци, любопитни като всяка градска тълпа при подобни обстоятелства.

Експертът по радиокода се приближи.

— Време е за отдих. Дори намерихме помещение за вас, въпреки че това ще ни създаде големи неудобства — след като си тръгнете трябва да срутим сградата и да я построим отново, защото ще я оскверните с присъствието си. Въпреки всичко има къде да спите.

XX-3 махна с ръка в знак на протест и каза:

— Благодаря ви, не се безпокойте за нас. Няма да възразим, ако ни оставите и тук, където сме сега. Ако желаете да отдъхнете и да поспите, ние ще ви почакаме. Що се отнася до нас — добави той непринудено — ние изобщо не спим.

Юпитерианецът остави изказването без коментар. Ако имаше лице, изражението му сигурно щеше да е забавно. Той се отдалечи, а роботите останаха във вагона. Обкръжаваше ги стража от добре въоръжени домакини.

Мина доста време, преди експертът по радиокода да се върне. Той представи придружаващите го юпитерианци:

— Водя двама чиновника от централното правителство, които любезно се съгласиха да побеседват с вас.

Единият от чиновниците очевидно знаеше радиокода и нетърпеливо прекъсна експерта:

— Ей, паплач! — обърна се той към роботите. — Излезте веднага от вагона! Искаме да ви разгледаме.

Роботите се зарадваха на това искане. И докато ХХ-2 и XX-3 скачаха от дясната страна, XX-1 прекрачи през лявата стена. Именно „през“, понеже не се сети да задейства механизма, спускащ част от стената, а я отнесе цялата. Последваха я две колела и оста. Вагонът се разпадна, а XX-1 объркано се оглеждаше. Накрая проговори тихичко:

— Извинете. Надявам се този вагон да не е много скъп.

XX-2 смутено добави:

— Колегата ни често е доста несръчен. Простете му!

Без особен успех, XX-3 се опитваше да сглоби разпадналия се вагон.

XX-1 започна да се извинява наново:

— Този вагон е направен от много крехък материал. Виждате ли? — С две от ръцете си той вдигна едно парче с размери метър на метър и дебелина 10 сантиметра. Беше твърдо като легирана стомана, но роботът с лекота го огъна и парчето веднага се счупи. — Трябваше да отчета този факт — добави XX-1.

Представителят на правителството смекчи тона:

— Така или иначе вагонът ще бъде унищожен, тъй като вече сте го осквернили. — Той помълча и добави: — Същества! Ние, юпитерианците, не проявяваме вулгарно любопитство към низшите животни, но на нашите учени им трябват факти.

— Съгласен съм с вас — откликна XX-3 с одобрение. — И на нас ни трябват.

Юпитерианецът пренебрегна тези думи.

— Вие навярно нямате органи, чувствителни към масата. Тогава как получавате информация за предмети, които не можете да усетите?

XX-3 се заинтересува:

— Искате да кажете, че жителите на Юпитер усещат масата непосредствено?

— Не съм тук, за да отговарям на вашите въпроси… вашите нагли въпроси.

— Доколкото разбирам, предметите с неголяма маса за вас са прозрачни дори в отсъствие на излъчване. — XX-3 се обърна към XX-2: — Ето как виждат. За тях атмосферата е прозрачна като вакуум.

Юпитерианецът се намеси:

— Отговорете веднага на въпроса ми, или ще заповядам да ви унищожат!

— Усещаме енергията — веднага се отзова XX-3. — Можем да се настройваме на електромагнитни трептения с всякаква честота. Далечните предмети „виждаме“, като излъчваме радиовълни. — Той се обърна към XX-2: — Има ли кодова дума за гама-лъчите?

— Такава дума не знам — отвърна XX-2.

— Близките предмети виждаме с помощта на излъчване, за което няма кодова дума — довърши XX-3.

Юпитерианците се оттеглиха. Роботите не чуваха нищо, но по невероятните движения на различни части от неописуемите им тела се досещаха, че се води оживен разговор.

Чиновникът се приближи отново:

— Същества от Ганимед! Решихме да ви покажем някои заводи, за да се запознаете с минимална част от великите ни постижения. После ще ви разрешим да се върнете и да разясните безнадеждната ситуация на цялата пап… на съществата от външния свят.

XX-3 каза на XX-2:

— Виждаш каква им е психологията. Стараят се на всяка цена да докажат превъзходството си. Вече става дума за спасяване на престижа. — И с радиокод: — Благодарим за любезността.

Роботите твърде скоро разбраха, че юпитерианците са много напреднали. Сякаш бяха попаднали на забележителна изложба. Домакините показваха и обясняваха всичко, отговаряха с желание на въпроси от всякакво естество, а XX-1 направи стотици тъжни попълнения на паметта си.