Веднага щом другите наемници започнеха да дишат бавно и равномерно, реши Сейджак, той щеше безшумно да напусне прикритието си. После предпазливо щеше да се промъкне напред, но нямаше да разчита на абсолютна безшумност и да направи онези последни няколко крачки. Да, така му се струваше най-разумно. Предполагаше, че Голямата Бетси е също толкова нащрек, колкото всеки от Народа, и дори най-тихият звук щеше да е достатъчен, за да привлече вниманието й. Трябваше да измине последното разстояние с мощен скок.
Изтече около половин час. Тримата мъже, изглежда, спяха. Голямата Бетси седеше неподвижно и зяпаше пламъците. Той продължи да чака. Другите би трябвало лесно да се справят със заспалите. Но не искаше да поема никакви рискове.
Нощта напредваше. Стана очевидно, че тримата мъже са потънали в дълбок сън. Неговите спътници сигурно вече бяха неспокойни — можеха да си помислят, че го е страх от женската. Дали наистина се страхуваше? Никога не беше виждал по-огромна жена. Той докосна белега си. После разтвори с ръце листака пред себе си и бавно се запромъква напред.
Стъпваше с изключителна предпазливост и внимателно преместваше тежестта си. Сдържаше дишането си. Но не можеше да контролира миризмата си.
Тя подуши с нос. После дясната й ръка светкавично се насочи към оръжията й. Сейджак незабавно скочи и нададе бойния си вик.
Но Голямата Бетси се беше хвърлила настрани и се претърколи с изненадваща за грамадното й тяло бързина, като извика, за да предупреди спящите си спътници. Сейджак не улучи целта си — гърба й, — но с бързо движение на дългата си ръка успя да избие пушката от пръстите и. Отново скочи към нея, но тя се претърколи през рамо назад и скочи на крака с лице към него.
Когато Сейджак започна да се приближава, Голямата Бетси го изрита два пъти в корема, приведе се под замахващата му ръка и заби тежкия си юмрук отдясно на гръдния му кош. Всеки от тези удари щеше да е пагубен за човек, но Сейджак само за миг загуби равновесие и после отново я нападна с ръмжене. Женската му подложи крак и той усети юмрука й в мощните мускули на тила си.
Разтърси глава и пак се завъртя към нея. Наоколо се разнасяха викове и пращене на счупени кости. Голямата Бетси отново го изрита. Той стоически понесе болката и се приближи към нея, вече по-предпазливо, разбрал, че необмислените атаки са напълно безполезни.
Тя отстъпи, като продължаваше да нанася удари и внимаваше да не я хване, защото беше видяла скоростта на ръцете му. Затова го риташе по прасците, коленете и бедрата, но Сейджак продължаваше да се приближава, без да й обръща внимание. Ръцете му се поклащаха ниско пред тялото му. Той си помисли колко добра партньорка би излязла от нея и му се прииска Голямата Бетси да е от Народа.
Внезапно Сейджак замахна светкавично с лявата си ръка. Въпреки че успя да отклони удара, тя загуби равновесие и залитна. Той се хвърли отгоре й, но преди да я обездвижи, Голямата Бетси го удари по брадичката с опакото на дланта си, помъчи се да му издере очите и нанесе два кратки удари по гръкляна му. Накрая Сейджак здраво я обгърна, притисна дясната й ръка отстрани, стисна левия й лакът и го издърпа с такава сила, че чу гърдите й да изпращяват.
Тя изпъшка, навярно за да сподави вика си, и неочаквано се изплю в лицето му. Сейджак се зачуди какво означава това и в същото време стисна главата й с масивната си дясна ръка. Звуците от борба зад него бяха стихнали, разнасяха се само предсмъртни стенания. Той завъртя главата й наляво, стигна до края на нормалната й подвижност и бавно продължи да натиска. Шията й изпращя и тялото й започна да се гърчи. Стисна я още по-силно и продължи да върти главата й. Разнесе се последно изпукване, последвано от кратки конвулсии, и Голямата Бетси се отпусна в ръцете му. Той я остави на земята и се загледа в нея.
После се завъртя и погледна към спътниците си, застанали до другите трупове. Наблюдаваха го. Дали не им бе обещал, да я изнасили? Сейджак отново погледна към нея. Не, не беше, внезапно си спомни той и се почувства по-добре. Вместо това щеше да изяде черния дроб и сърцето й, защото се беше борила както трябва. Потърси мачетето й и го откри.
Усмихна се. Щеше да го изпита на другите. Избра един от проснатите по корем мъже, вдигна оръжието и замахна с него като с тояга. Острието спокойно премина през шията и главата се изтърколи на земята, като остави следа от кръв. Зарадван, той отиде при следващия и направи същото. Когато свърши и с тримата, ги остави облегнати с гръб на дървесни дънери, хванали глави в скута си.
Читать дальше