Фьодор Сергеев - Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))

Съветът се обслужва постоянно от 14 подчинени му комитета и няколко специални групи, съставени от представители на всички органи на "разузнавателната общност" и от лица, работещи в различни отрасли на науката и техниката. Тези комитети изпълняват цялата подготвителна работа, т.е. обединяват и правят предварителен анализ на предоставената им шпионска информация от политически, икономически и военен характер. Това би могло да бъде оценка за стабилността на една или друга чуждестранна държава, обект на експанзионистичната политика на американския империализъм, изясняване на потенциалните възможности на вероятен противник в областта на ядреното оръжие или отговор на въпроса, как може да се извлече най-голяма полза от програмата за подпомагане на другите страни и т.н.

През 1965г. Съветът за разузнаването претърпя известно преустройство, за да функционира "по-ефикасно, отколкото в миналото" [7] Kirkpatrick, L. Op. cit, p. 227. .

След реорганизацията от 1965г. структурата на Съвета за разузнаването и системата на подчинението му е следната: президентът — СНС — директорът на ЦРУ — и още шест организации: ЦРУ, Бюрото за разузнаване и изследвания на Държавния департамент, ФБР, Разузнавателният отдел на Комисията за атомна енергия, РУМО и АНС. Броят на членовете на съвета е намален от десет на седем. Началникът на РУМО е единственият представител в него на трите вида въоръжени сили и на Министерството на отбраната. Той е длъжен да дава единното заключение на Пентагона по изходящата информация, за да може на заседанията на съвета да няма спорове между различните военни представители около националните разузнавателни оценки.

Тази структура и системата на подчинение бяха запазени без съществени изменения до 18 февруари 1976г., когато Съветът за разузнаване бе закрит с изпълнителна заповед на президента Форд. След това този орган започна да се нарича Национален съвет за разузнавателната дейност в чужбина. В него както и преди влизат ръководителите на всички съставни части на "разузнавателната общност". Той има широк кръг от задължения: контролира изпълнението на бюджета и използването на ресурсите, разработва общите принципи на ръководство за изпълнение на разузнавателните програми на ЦРУ, РУМО, АНС и на страната като цяло. Освен това той степенува по важност шпионската информация, която трябва да се получи и обработи, както и съставянето на националните разузнавателни оценки. През 1956г. беше образувана специална група — Междуведомствен подкомитет на СНС, на когото бе възложено политическото ръководство и одобряването на тайните операции на "разузнавателната общност", свързани с голям риск, а също и общият анализ на тази дейност с оглед на интересите на САЩ. Освен това тя има задължението да осигурява на правителството на САЩ възможността да се отрече от разработването и провеждането на подобни операции или "под благовиден предлог" да се "откаже" от участието си в тях. Както заяви бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс, "специалната група беше орган, създаден да прекъсне веригата, свързваща президента с тази дейност, да го предпази от участие и с това да снеме отговорността от него" [8] Richard Helms Testimony, 6/13/75, p. 28–29. . В групата влизат помощникът на президента по националната сигурност, директорът на централното разузнаване, заместник-министърът на отбраната и заместник-държавният секретар по политическите въпроси. Те се срещат всяка неделя.

При президента Айзенхауер специалната група бе преименувана на "Група 54-12", а след това, през 1964г. — на "Комитет 303". От 1970г. тя е известна като "Комитет 40". При идването на власт на нова администрация или когато американската общественост научи за съществуването на тази строго секретна организация, името й се променя. По онова време заседанията на комитета се председателствували обикновено от държавния секретар на САЩ X. Кисинджър.

Контролирайки програмите за тайните операции, "Комитет 40" разглежда целите им, определя ще могат ли предлаганите пътища и начини да осигурят изпълнението на поставените задачи, преценява степента на вероятност на успеха, а също така решава и въпроса "приемливи" ли са и отговарят ли на "националните интереси". Както стана ясно по-късно, функциите на "Комитет 40" не се изчерпват с това. В задълженията му влиза също при планирането на тайните операции да осигури на правителството на САЩ възможността да се "откаже" от тях "под благовиден предлог". Той трябва да одобрява и разходите — от 10 хил. долара нагоре, които не подлежат на отчет по обикновените правителствени канали и са предназначени за такива акции, които могат да имат нежелателни политически последици за САЩ. "Комитет 40" е обсъдил и одобрил например програмите на тайните операции за използването на шпионските кораби "Либърти" и "Пуебло", а също и на разузнавателния самолет ЕС-121 (свален в КНДР през 1969г.).