Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Фашизмът се залови точно за слабите страни на местното самоуправление, за да го компроментира и му противопостави своята строго централизирана система. Основен негов аргумент в тази «полемика» бе съображението, че: а) автономията на общините се противопоставя на централната власт, вследствие на което «общината и държавата се виждат изправени една срещу друга като врагове» (112–79); б) това създава условия в общините да се разгарят систематични партизан ски борби около избирането на кмета и другите съветници, което превръща самият избор от средство в цел.

С други думи, автономията на местната власт пречи тя да бъде дейна и оперативна, а работата може да върши «само способният и честен държавник (!), който се намира под прекия надзор и контрол на държавната власт» (112–77).

Разбира се, фашизмът можа да ликвидира местното самоуправление не защото убеди общините в предимството на своята централистична концепция, а понеже преди това бе установил навсякъде политически монопол на своята партия (чрез унищожаване на другите партии) и можеше свободно да диктува волята си. Със закона от 4 февруари 1926г. той измени начина на избиране на общинските съветници. Вместо по общата избирателна система от всички граждани с избирателни права числеността на общинския съвет вече се определя от префекта (т.е. от предания на фашизма партиен чиновник, като една трета от съветниците се назначават направо от него, а две трети, т.е. болшинството, се избират от икономическите организации, синдикатите и другите сдружения, на които съответният закон по корпоративният принцип е признал правото на избиратели.

Но понеже префектът и синдикатите са под прекия контрол на фашистката партия, фактически общинските съвети се избират от съответните подразделения на фашистката партия. Или чрез закона от 4 февруари 1926г. фашистката партия в лицето на своето правителство (Мусолини), като унищожава автономията на общините, ги превръща в клонове на централната държавна власт. По такъв начин тя прави и общините свое оръдие, както преди това е направила същото с органите на централната държавна власт — правителството, парламента и камарата. Така тя изгражда хомогенната фашистка държава, действуваща с всичките си звена точно и безотказно по волята на партията.

Веднъж постигнала това, тя продължава унифицирането на цялото гражданско общество. В едно окръжно до префектите Мусолини доста точно е изложил мотивите за унифицирането на държавната власт: «Властта е една и единна. Ако не е така, изпада се в пълно разстройство на държавата… тоест отрича се един от най-големите мотиви за триумф на фашистката дейност, която се бори тъкмо за да даде трайност, авторитет, сила на държавата, за да я направе една и недосегаема, каквато е и трябва да бъде фашистката държава. След революцията партията и нейните йерархии са съзнателният инструмент и една от волите на държавата както в центъра, така и по периферията» (112–78).

Унификацията, започнала в политическата област, продължава по-нататък в две насоки: в духовния живот на обществото и в икономиката. Но понеже това се извършва въз основа на организационните и идеологическите принципи на фашистката партия, налага се да разгледаме нейната структура и принципи. В такъв смисъл изучаването на фашистката партия е ключ за проникване в тоталитарната унификация.

По начало Германската националсоциалистическа работническа партията се изгражда с оглед управлението на държавата и целия обществен живот. В нейния устав («Организационсбух дер НСДАП») това е изрично подчертано. «Ние строим ръководството на партията въз основа на политическото ръководство на държавата» (из Устава на НСДАП) (89–19). Тя открито отъждествява себе си с германския народ и неговите национални интереси, определено претендира, че «изразява политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля на германската нация»: «Националсоциалистическата германска работническа партия изразява политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля на германската нация. Политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля са олицетворени в личността на фюрера. На основание на неговите директиви и в съответствие с програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия органите на имперското ръководство съответно определят политическите цели на германския народ. Ръководителите на империята, т.е. райхслайтерите, поддържат артериите на организацията на германския народ и тук тези артерии се сливат с артериите на държавните институти» (89–11).