На комисията беше известно и това, че на борда на спасената от Морхауз бригантина освен нейния капитан и Ричардсън, втория щурман Ендрю Джили, кока Едуард Хейд и четиримата моряци се е намирала и жената на Бригс — Сара Елизабет Коб-Бригс, с двегодишната им дъщеря Софи.
Измина повече от месец. За екипажа на «Мария Целеста», както и преди, нямаше ни вест, ни кост. Дейвид Морхауз настойчиво искаше възнаграждението си, полагащо му се според закона за спасяването на бригантината. Обаче Соли Флуд, подозирайки очевидно в цялата тази история нещо нередно, не бързаше с изводите, както и с изплащане на възнаграждението на капитана на «Дея Грация».
Собственикът на «Мария Целеста» — Джеймс Уинчестър, в миналото сам плавал като капитан. През 1866 г., след като натрупал достатъчно капитал, той зарязал службата и с четирима компаньони, бивши капитани, основал акционерното дружество «Джеймс Уинчестър и компания». Флотът на фирмата наброявал петнадесетина малки, но бързи ветроходи — бригове, бригантини, баркентини и двумачтови шхуни. Старши компаньон на Уинчестър бил Бенжамин Бригс, когото той назначил за капитан на своя най-добър кораб.
Малката дъщеря на шефа на фирмата малко преди разигралите се събития се омъжила за щурмана Алберт Ричардсън.
В края на януари 1873 г. в Гибралтар пристигна с пощенски параход от Ню Йорк Джеймс Уинчестър, собственикът на «Мария Целеста». Този възрастен, със солидна фигура и добродушно лице човек се яви в кантората на кралското юрисконсулство в Гибралтар и заяви, че е готов да изплати на Морхауз чрез местната банка полагаемата му се по закон сума за спасяването на кораба.
За негово учудване председателят на комисията Флуд отказа категорично да връчи на Морхауз възнаграждението за «Мария Целеста», а също така да върне кораба и товара на законния собственик. Генералният прокурор мотивира решението си с това, че следствието още не е завършило. Уинчестър, който беше наел вече друг капитан и нов екипаж тук, в Гибралтар, искаше да спази срока и съгласно с договора да достави навреме спирта във фабриките за коняк в Генуа. Разярен от педантичността на англичаните, проклинайки ги за протакането на следствието, шефът на фирмата заяви на председателя на комисията:
— Аз съм гражданин на Североамериканските съединени щати, макар че по произход съм също, както и вие, чистокръвен англичанин. Ако само знаех по кои от моите вени тече тази английска кръв, аз бих ги прерязал.
След един ден Уинчестър отплава за Америка с първия попаднал му попътен параход.
Адмиралтейската комисия освен подозренията нямаше никакви улики за това, че екипажът на брига «Дея Грация» има пръст в изчезването на хората от бригантината, намерена в океана. Соли Флуд нямаше никакви основания да задържа «Дея Грация» в пристанището. Капитан Морхауз, чувствайки, че не е толкова просто да си получи парите, счете за благоразумно да отплава за Италия.
С отпътуването на «Дея Грация» от Гибралтар следствието по делото на «Мария Целеста» беше временно прекратено.
Какво не беше забелязал Оливър Дево
— Капитан Дейвид Морхауз! — започна генералният прокурор на Гибралтар. — През времето на рейса на «Дея Грация» до Италия аз най-внимателно се запознах с вашия отчет и да си призная, той ме озадачи. Вашият отчет, капитане, не се покрива напълно с показанията на експертите от нашата комисия, които разгледаха бригантината след произшествието тук, на място в Гибралтар. Работата е много по-сложна, отколкото вие мислите и аз сега ще ви докажа това.
— Господин Оливър Дево! Моля ви да се приближите насам и да отговорите на някои въпроси на комисията.
— Заповядайте, сър — стана от стола си учуденият и разтревожен щурман.
— По ваше мнение, коя е причината капитан Бригс да изостави кораба си?
— Аз предполагам, сър, че това е била непреодолимата морска стихия. Не виждам други обективни причини, поради които екипажът на «Мария Целеста» е трябвало да напусне кораба.
— Допускате ли, че щормът е принудил капитана на «Мария Целеста» да търси спасение в лодката?
— Да, сър, това е напълно вероятно. По време на нашето плаване от Ню Йорк на два пъти силата на норд-веста стигаше до девет бала по скалата на Бофорт. Бригантината на Бригс е могла да попадне и в по-свиреп щорм. Аз вече съобщих на комисията, че почти всички ветрила на фокмачтата бяха накъсани на парчета, а хамбарите — пълни с вода.
— Добре, господин щурман — продължи прокурорът, — сега отговорете, не ви ли се струва, че на «Мария Целеста» е избухнал бунт? Не допускате ли, че моряците са отворили някое от буретата, напили са се и в пияно състояние са убили офицерите на бригантината, Бригс, жена му и детето?
Читать дальше