Оказа се, че никои не е обърнал внимание, че на борда на «Мария Целеста» липсва лагът — уредът за измерване скоростта на кораба.
С това свое откритие детективите, както се казва, натриха носа на моряците от адмиралтейската комисия.
След дълго изследване на счупения компас и на изкривения му нактоуз, върху който той е бил закрепен, детективите установиха, че и двата предмета са счупени от хора. При това повредата на самия компас не изглеждаше да е причинена нарочно. Вероятно някой се е опитал в бързината да го извади от гнездото му в нактоуза и го е изтървал на палубата…
Детективите се произнесоха и за лулите, намерени от Оливър Дево. в носовия кубрик. По останалата от тях пепел те установиха: лулите са били напълнени със същия тютюн, който се намирал в кесиите и в сандъчетата на моряците. Значи лулите са на моряците от «Мария Целеста».
По развьрзаните възли на въжето, придържащо бъчонките с прясна вода към мачтата, можеше да се предполага, че една от тях е била отместена не от вълните, стоварили се върху бака на бригантината, а от човек — по всяка вероятност при опит да я отвърже от останалите.
Липсата на борда на «Мария Целеста» на някаква сготвена храна красноречиво говореше за това, че тя е била взета от хората, напуснали кораба.
По време на следствието никой не се замисли колко спасителни лодки е имало на «Мария Целеста». Тъй като на ветроходите с такъв тонаж се полагаха две лодки, всички кой знае защо сметнаха, че екипажът на бригантината е отплавал в океана с две лодки. Детективите изясниха: от Ню Йорк «Целеста» е тръгнала на рейс с една лодка. Втората е била оставена за ремонт — при товаренето върху нея паднало буре, изхлузило се от сапана.
Един от членовете на адмиралтейската комисия, стар капитан-ветроходец, изказа предположението, че изоставянето на «Мария Целеста» от екипажа е някак си инсценирано. Ето как разсъждаваше той. В открито море лодката се спуска на вода от подветрената страна на кораба, за да не могат вълните да я разбият в борда. Но нали на палубата на «Мария Целеста» лежаха свалени перилата на левия борд. Следователно лодката е била спусната именно от тази страна. Тъкмовтова беше и номерът! През зимата в Северния Атлантик духа постоянен норд-вест и пътуващата на изток бригантина би получавала вятър от левия борд. Ако хората са напуснали кораба спешно, те не са имали време да извършват маневрата за лягане в дрейф. В най-добрия случай те са могли да свият ветрилото на грот-мачтата, но вятърът все пак е духал от левия борд на бригантината…
Въобще следствието по «Мария Целеста» разкри твърде много загадъчни обстоятелства и факти. Някои от тях носеха странен, почти мистичен характер.
Както и да си блъскаха главите членовете на адмиралтейската комисия и каквито и хипотези да предлагаха детективите от Скотланд Ярд, тайната на изоставения кораб си оставаше тайна. Ето основните въпроси, без решаването на които следствието не можеше да мръдне от мъртвата си точка:
1. Защо трюмовете на бригантината се оказали отворени?
2. Защо люковите закрития на първия трюм се търкаляли на палубата преобърнати?
3. Защо всичките прозорци на кърмовата надстройка били заковани с дъски и брезент?
4. Защо двата горни светлинни люка на кърмовата надстройка били отворени?
5. Защо комплектът дърводелски инструменти се оказал в каютата на старшия щурман Ричардсън?
6. Защо били спуснати ветрилата от втората мачта на бригантината?
7. Защо на борда на бригантината не се оказали никакви корабни документи освен основния — вахтения дневник?
8. Защо бурето със спирт било отворено?
9. Защо последната чернова бележка върху таблата била нанесена не от капитана или помощниците му. а от някой друг?
10. Защо Ричардсън написал: «Франциска! Моя скъпа и любима жена!»?
11. Защо старинната сабя се оказала под леглото на капитан Бригс?
12. Защо са нанесени белезите по перилата от десния борд?
И тъй, дванадесет «защо»! И никой не можеше да даде разумен отговор на нито един от тези въпроси.
Кралският юрисконсулт правеше опити да свърже в едно цяло всички установени факти, да създаде цялостна картина на драмата, разиграла се в океана. Соли Флуд отстояваше версията, свързана с бунт на бригантината. Мо както и да се аргументираше той с отворените трюмове, с наченатото буре със спирт, със закованите прозорци на офицерското помещение, с намерената сабя, с белезите по перилата и кафеникавите петна по палубата, в неговите доказателства нямаше последователност и логика. «Що за бунт е това — му опонираха детективите, — след като на кораба няма никакви следи от насилие и борба, а всичките ценности в каюткомпанията са останали на местата си?»
Читать дальше