Йордан Милев - Багдадският търговец

— Не искам да се кълнеш в аллах, о, човече. Не ни трябва клетвата ти.

След това детето запитало:

— Къде е делвата с маслини? Искам да я видя.

Али Куджиа му я подал. Детето се обърнало към търговеца Хасан и попитало:

— Тази ли е истинската делва с маслини, която приятелят ти Али Куджиа остави при теб, преди да замине?

— Да, тя е същата! — отвърнал му търговецът Хасан.

Детето заповядало да я отворят. Тогава халифът погледнал маслините, които били в нея, взел маслина и я изял. Той разбрал, че маслините са сложени в делвата отскоро. Детето повикало двамата търговци на маслини да разгледат маслините в делвата. След като ги опитали, те му рекли:

— Тези маслини са сложени в делвата едва тази година.

Детето казало на търговеца на маслини:

— Вашето твърдение ме учудва.

Двамата търговци отвърнали:

— Ние не се съмняваме в това.

— Али Куджиа казва, че е сложил маслините в тази делва преди седем години. Как тогава ни уверявате, че маслините са оставени тази година? — попитало детето.

— Сигурно старите маслини са заменени с нови — отвърнали двамата търговци.

Като чул това, търговецът Хасан видял, че обвинението се насочва към него и се вдига покривалото на измяната му. Той взел да се моли на халифа да му прости престъплението, което извършил.

Детето не изрекло присъдата, която издало предишната нощ. То рекло на халифа:

— Вчера вечерта се шегувах с другарите си, когато издадох присъдата си. Днес обаче не е шега, а делото е сериозно. Аз нямам право да изричам присъда и да съдя човек на живот или смърт. Твоя е заповедта, о, повелителю. Присъди, както искаш. Ако настояваш, заповядай да го разпънат, а ако намериш за добре, прости му престъплението.

Халифът Харун ар-Рашид установил престъплението, което извършил подлият търговец, низките му намерения, упорството в подлостта и лъжата през цялото това време.

— Къде си скрил жълтиците на Али Куджиа? — попитал халифът.

Търговецът Хасан посочил мястото, където ги бил укрил.

Халифът наредил на един от приближените си да ги донесе. После предал жълтиците на Али Куджиа. Той много им се зарадвал.

След това халифът заповядал да разпънат подлия търговец за измяната и лъжата.

Търговецът Хасан се разкаял за подлостта си. Но разкаянието вече не му помогнало. Той си спомнил съвета на жена си, сетил се за гнева на хората, позора си сред хората и горчиво заплакал. Помолил милост, но халифът не го помилвал.

Тогава разпънали по заповед на халифа търговеца Хасан. Подлостта и лъжата намерили наказанието си. Историята на търговеца станала поука за всеки, който я чул.

Халифът похвалил това дете за ума, който то проявило по време на съда. Той показал възторга и задоволството си от него, от досетливостта му и твърдостта му по време на процеса. Халифът го дарил с кесия със сто жълтици — награда за мъдростта му. Детето поело с радост този дар и благодарило на халифа Харун ар-Рашид. То възхвалило халифа и си тръгнало към къщи весело, за да разкаже на роднини и приятели тази хубава вест.

Когато детето се отдалечило, халифът се обърнал към кадията, който оправдал търговеца Хасан преди това, и казал:

— Видя ли как това дете с ума и досетливостта си долови престъплението на подлия търговец, когото ти оправда?

Кадията се извинил и споделил с халифа възторга си от ума и досетливостта на детето.

Историята на този търговец и Али Куджиа се разчула в Багдад и съседните градове. Хората я предавали от уста на уста. Бащи я разказвали на синове. Така тя достигна до теб, читателю.

Оттогава изминаха повече от хиляда години, а позорът на подлия търговец не се е заличил.

В лунните нощи децата се събирали по всички места на Багдад и други градове, за да представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, както я играли детето кадия и другарите му.

Хаджия — човек, който е бил на хаджилък. — Б. пр.

Хаджилък — отиване на поклонение в свети места. За мохамеданите Мека и Медина — Б. пр.