Йордан Милев - Багдадският търговец

Търговецът Хасан поискал да говори, без да има право, но кадията не му дал дума и му казал:

— Млъкни, лъжецо!

После присъдил да го разпънат за назидание за подлостта му.

Децата побързали към търговеца Хасан, грубо го хванали и се направили, че ще го разпъват, както кадията заповядал.

Халифът Харун ар-Рашид се възхитил от ума на това дете. То изпълнило ролята на кадията с голямо майсторство, проявило удивително спокойствие и твърдост по време на играта и присъдило мъдро двете страни.

Халифът се обърнал към везира Джафар и му рекъл:

— Какво ще кажеш за ума на това дете?

Везирът добре чул цялото представление. Той отвърнал:

— Поразен съм, о, повелителю, от мъдростта му. И съм възхитен от майсторската му игра. Досега не съм срещал сред децата такова умно дете.

— Знаеш ли, везире, че самият Али Куджиа ми е пратил за преразглеждане днес молбата си? Ще ги съдя утре. Това дете ме наведе на мисълта как да съдя търговеца Хасан и Али Куджиа.

После халифът продължил:

— Добре запомни тази къща, Джафаре, и ми доведи този малък кадия утре, за да съди търговеца Хасан и Али Куджиа пред мен. Извикай и истинския кадия, който ги е съдил и е оправдал търговеца Хасан, за да се поучи от присъдата на това дете. И не забравяй да наредиш на Али Куджиа да вземе със себе си делвата с маслини утре. Също покани и двама търговци на маслини да присъствуват на делото.

На другата сутрин везирът Джафар отишъл, както му заповядал халифът, в къщата, в двора на която предишната нощ играли децата. Той почукал на вратата. От къщата се обадила възрастна жена:

— Кой е?

— Аз съм Джафар, везирът на халифа — отвърнал той.

Жената се уплашила много и побързала да го посрещне.

После го запитала какво желае от нея.

— Бих искал да зная колко деца има в този дом — казал той.

— Има само три деца. Това са всички мои синове.

Везирът наредил да се явят пред него.

Жената отишла да ги повика. Те се приближили. Везирът Джафар ги погледнал и рекъл:

— Кой от вас, деца, игра ролята на кадията снощи?

Най-голямото пристъпило уплашено. То не знаело причината на въпроса. И казало на везира:

— Аз съм този, когото търсите.

— Ела с мен, синко — продумал Джафар, — халифът те вика.

Жената се разтревожила за сина си, а детето се смутило. Те взели да се молят на везира и да му искат прошка.

Джафар се усмихнал. Той се обърнал към майката на детето и рекъл:

— Не се плаши за сина си. Няма да му се случи нищо лошо. Успокой се, уважаема госпожо, той ще намери само добро и ще се върне при теб скоро. Халифът не иска да го накаже, а да го награди за постъпка, която му хареса.

— Моля да ми позволиш да облека детето в най-хубавите му дрехи, за да посети повелителя — промълвила жената.

Джафар й разрешил.

Като облякло най-хубавите си дрехи, детето отишло с везира при халифа Харун ар-Рашид. То застанало уплашено пред халифа. Харун ар-Рашид се усмихнал, успокоил го и страхът на детето изчезнал. След това халифът казал:

— Ела, синко, приближи се и не се плаши.

Детето пристъпило и рекло:

— Слушам и изпълнявам, о, повелителю!

— Аз съм във възторг от снощната ти присъда, когато представяхте историята на Али Куджиа и приятеля му търговеца Хасан, който откраднал жълтиците. Кажи ми, синко, ти ли си този, който игра кадията? — попитал Халифът.

— Да, повелителю — вежливо отвърнало детето.

— Възхитен съм от ума ти. Бих искал ти да съдиш днес в процеса, както съди вчера. Тогава ти съдеше децата, които изпълняваха ролите — едното на Али Куджиа и другото на приятеля му търговеца Хасан. Днес обаче ще съдиш истинския Али Куджиа и приятеля му, самия търговец Хасан. Ела, синко, седни до мен, за да издадеш мъдрата си присъда.

Детето кадия седнало до халифа. След това Харун ар-Рашид заповядал да се явят кадията, който оправдал търговеца Хасан, Али Куджиа, приятелят му — търговецът Хасан, и двамата търговци на маслини.

Когато се явили всички, халифът казал:

— Нека всеки от вас каже жалбата си пред това дете. То е този, който ще ви съди. Ако не е в състояние да присъди, ще отсъдя аз.

Али Куджиа съобщил тъжбата си. Търговецът Хасан напомнил защитата си. А като поискал и да се закълне в аллах, че е невинен, както се бил заклел пред съдията, който го оправдал преди това, детето се обърнало към него и казало: