Светослав Минков: Вълшебният кон

Отдавна, много отдавна живял велик цар, който имал — три дъщери хубавици и един син. Веднъж, когато царят седял на престола си, дошли трима мъдреци с чудни дарове: първият носел златен паун, вторият — медна тръба, третият — кон от абаносово дърво.

— Какви са тия дарове и каква е ползата от тях? — попитал царят.

Първият мъдрец казал:

— Тоя паун пляска с криле и пее при всеки нов час на деня и нощта.

Вторият мъдрец рекъл:

— Ако тая тръба се постави на градските врати, тя ще бъде като страж и ще затръби, когато в града влезе крадец.

Третият мъдрец продумал:

— Ако човек яхне тоя кон, може да отиде в която страна пожелае.

— Добре, аз ще ви възнаградя, след като проверя дали всичко туй е истина — казал царят.

И след като се убедил, че паунът и тръбата са такива, каквито му ги описали двамата мъдреци, той попитал:

— Каква награда искате?

— Искаме да ни дадеш за жена по една от твоите дъщери — заявили мъдреците.

И царят, ще не ще, изпълнил тяхното желание. Тогава мъдрецът с абаносовия кон се примолил:

— Всемогъщи господарю, награди и мен така, както награди другарите ми!

— Чакай най-напред да видим какъв е твоят жребец — казал царят.

Царският син, който бил наблизо, се обърнал към баща си:

— Татко, нека аз опитам коня!

— Щом искаш, опитай го — съгласил се царят.

И младият княз се метнал на абаносовия кон и размахал нозе, но конят не се помръднал.

— Завърти тоя винт! рекъл мъдрецът и посочил подемния винт на шията на коня.

Князът завъртял винта и изведнъж абаносовият жребец се раздвижил и полетял към облаците.

Смутил се царският син и започнал да оглежда коня дали няма някаква спирачка. И както го оглеждал, съзрял на дясната му страна една ръчка като петльова глава. Обърнал ръчката и жребецът полетял с още по-голяма бързина. Князът погледнал към лявата страна и там видял друга ръчка. Обърнал и нея и тогава вълшебният кон намалил скоростта си и започнал да се спуска надолу.

Зарадвал се царският син, че може да управлява коня, както си иска, и ту го издигал в облаците, ту го спускал към земята.

По едно време той съгледал под себе си някакъв красив град с цъфнали дървета и си рекъл: „По-хубаво място за нощуване няма. Ще преспя тук, а утре призори ще се върна в моето царство и ще разкажа на баща си какво съм преживял и видял.“

И князът обърнал ръчката за спускане над един палат с дебели стени и с високи бойници и след малко кацнал на неговия покрив. Той слязъл от коня и се притаил на покрива, измъчван от глад и жажда. Когато настъпила нощта, князът се спуснал по една стълба, за да потърси нещо за ядене, и се намерил в широк двор, постлан с мраморни плочи.

Позавъртял се царският син насам-натам и изведнъж в дъното на двора заблещукала светлина. Загледал се той нататък и какво да види: насреща му се задала прекрасна девойка, съпроводена от цяла свита робини и слуги и от един евнух с дълъг меч на пояса. Князът се притулил зад един храст и вперил поглед в приближаващото шествие.

Хубавицата била дъщеря на царя на тая страна и всяка нощ идвала тук да се повесели.

Когато слугите разпалили жарници с благоуханни треви и робините започнали да танцуват, князът изскочил иззад храста, хвърлил се върху евнуха и му взел меча. Той разгонил всички и останал сам с царкинята.

Смаяна от хубостта му, царската дъщеря го запитала:

— Ти да не си синът на индийския цар, който дошъл вчера да ме иска за жена, но баща ми го изпъдил заради грозотата му?

— Не, аз съм потомък на царете хосройски и се казвам Хасан — отвърнал князът.

— А аз се казвам Зумуруд — представила се царкинята.

И като поприказвали и се опознали, царската дъщеря поканила момъка в стаята си и започнала да го гощава със сладкиши и шербет.

А в това време евнухът се явил при царя и му разправил как един зъл дух в човешки образ разгонил свитата на царкинята и сега седи и пирува в нейната стая.

Разгневил се царят и се втурнал с гол меч към стаята на дъщеря си.

Като го съгледал, князът скочил и поискал да се хвърли върху нападателя.

Царят разбрал, че непознатият е по-силен от него, сложил меча си в ножницата и попитал любезно:

— Ти, момко, зъл дух ли си?

— Как се осмеляваш да ме наричаш зъл дух, когато аз съм потомък на могъщите царе хосройски! — извикал Хасан.

— Ако ти наистина си царски потомък — рекъл царят, — тогава защо си влязъл без мое позволение в палата и си се промъкнал в стаята на дъщеря ми, за да ме позориш?