Светослав Минков: Вълшебният кон

— Аз ще се оженя за нея! — заявил князът. — Къде ще намериш по-добър зет от мене?

— Съгласен съм да се ожениш за дъщеря ми, но пред свидетели, а не тайно — казал царят.

— Слушай какво ще ти предложа — рекъл царският син. — Или двамата с теб да излезем на двубой и който победи, той да има власт над Зумуруд, или утре сутринта ти да дигнеш всичките си войски и слуги срещу мен. Какъв е техният брой?

— Петдесет хиляди конници и още толкова роби.

— Добре. Щом настъпи утрото, ще ги изведеш насреща ми и ще им кажеш: „Тоя човек иска да се ожени за дъщеря ми при условие, че ще се сражава с всички вас и ще ви победи.“ Ако те ме убият, твоята чест ще бъде запазена, а ако аз изляза победител — ще ти стана зет.

Царят приел предложението на княза и заповядал на везира си още призори да събере войските за бой. После дълго разговарял с Хасан, докато настъпило утрото.

Тогава владетелят на страната, която се казвала Йемен, разпоредил да оседлаят най-хубавия кон за княза, но Хасан рекъл:

— Не, пеша ще отида да видя войската ти.

И двамата отишли на големия градски площад, дето вече била строена всичката царска войска. Царят излязъл напред и извикал:

— Храбри войници, виждате ли тоя момък? Той иска да се ожени за дъщеря ми Зумуруд, като заявява, че ще се бие с вас и всички ви ще победи. Приемете боя и го набучете на върховете на вашите копия и мечове, щом се е заловил за такава голяма работа!

И като се обърнал към княза, добавил:

— Можеш да почнеш!

— Но как ще се сражавам с тях, когато те всички са на коне, а аз нямам кон? — казал Хасан.

— Нали ти давах кон, но ти отказа да го вземеш? — рекъл царят. — Ето ти коне, избери си който искаш!

— Аз бих желал да яхна коня, с който дойдох в твоето царство.

— Къде е той?

— На покрива на палата.

Царят изгледал учудено княза и извикал:

— Ти вече губиш разсъдъка си, нещастнико! Може ли кон да стои на покрив?

— Може — настоял Хасан.

И царят изпратил двама слуги да се качат на покрива на палата и да доведат въображаемия кон.

След малко, за обща изненада, слугите наистина донесли абаносовия кон. Всички се натрупали да го гледат и да му се чудят. Харесал го и царят.

— Хайде, качвай се! — подканил той момъка, като горял от нетърпение да види какво ще стане.

— Преди това нека войниците се отдръпнат по-далеч — рекъл князът.

Царят заповядал на войниците да се оттеглят на разстояние един полет на стрела и тогава Хасан се заканил:

— Сега ще видиш какво ще стане с твоите войници!

— Прави каквото знаеш и не ги щади, защото и те няма да те пощадят!

Метнал се князът на абаносовия кон и завъртял подемния винт. Конят се разиграл, изправил се на задните си нозе и полетял във въздуха.

— Дръжте го! — извикал царят, като видял, че момъкът се издига все по-високо.

А везирът рекъл:

— Господарю, как може да се хване летяща птица? Благодари на аллаха, че те избави от тоя опасен магьосник.

И царят се върнал в палата и разказал на дъщеря си какво се случило с княза.

Натъжила се царкиня Зумуруд и легнала болна от мъка по прекрасния царски син. Напразно баща й се опитвал да я утеши — тя се обливала в сълзи и не искала нито да яде, нито да пие.

А княз Хасан дълго летял с вълшебния кон и най-сетне стигнал в своето царство.

Като го видял, баща му го прегърнал и го разпитал къде е бил и какво е преживял.

— Бях в град Сана, столицата на Йемен — отвърнал князът и разправил на баща си всичките си преживелици, като на края го запитал къде е мъдрецът, който довел вълшебния кон.

— Затворих го в тъмницата, синко, защото помислих, че ти си загинал и че той е виновен за твоята смърт.

И царският син заповядал да освободят майстора на абаносовия кон и да го наградят богато, но царят не се съгласил да го ожени за дъщеря си. Тогава мъдрецът се заклел да отмъсти не само на царя, задето го измамил, но и на княза, който узнал тайната на коня.

— Съветвам те да не се качваш вече на тоя кон — рекъл бащата на своя син, — защото може да те сполети нова беда.

Но Хасан мислел ден и нощ за прекрасната царкиня Зумуруд и нейният образ го следвал неотлъчно навсякъде. Най-сетне той не се стърпял и една ранна утрин яхнал вълшебния кон и полетял към град Сана.

Когато стигнал там, той се спуснал пак върху покрива на царския палат и слязъл в покоите на царкинята, но наоколо не се виждала жива душа. Князът тръгнал из палата да търси Зумуруд и след дълго лутане я намерил в една далечна стая. Тя лежала на пухено легло, окръжена от бавачки и робини.