Светослав Минков: Вълшебният кон

Хасан се приближил и я целунал по челото, а царкинята го прегърнала и казала:

— Как можа да избягаш от мен? Ако не беше побързал да дойдеш, аз щях да умра от мъка.

— Искаш ли да отидем в моето царство? — попитал князът.

— С тебе отивам накрай света! — отвърнала царкинята и скочила от леглото си.

И Хасан хванал Зумуруд за ръка и я завел на покрива на палата. Качил я на коня, завързал я здраво за себе си, завъртял подемния винт и абаносовият кон се издигнал във въздуха.

Робините се развикали и обадили на царя за бягството на дъщеря му.

Царят изскочил мигом навън, погледнал нагоре и видял хвърчащия кон.

— Милост, княже! — извикал той. — Не ме разделяй от дъщеря ми!

Князът попитал царкинята:

— Искаш ли да се върнеш при баща си?

— Не — казала девойката. — Ще бъда с теб, където и да идеш!

И царският син препуснал вълшебния кон и по едно време в далечината се откроила родната му страна. Той показал на Зумуруд колко голямо е царството на баща му и като наближили столицата, спуснал се в една градина с красива беседка. Князът оставил коня до беседката и рекъл на царкинята:

— Почакай ме тук. Аз ще отида да предупредя баща ми, че си пристигнала, за да те посрещне с почести. Когато всичко бъде готово, ще изпратя човек да те вземе.

— Довиждане! — казала Зумуруд и влязла в беседката.

А Хасан отишъл при баща си и му разправил, че довел царкинята и я оставил в една градина край града.

— Приготви се да я посрещнеш, както подобава на нейния царски сан — рекъл той.

И царят се зарадвал и заповядал да окичат града с разкошна украса и да приготвят за царкинята най-хубавите стаи в палата, като ги подновят със златовезани завеси и балдахини.

И князът, вместо да проводи пратеник да вземе царската дъщеря, сам отишъл да я доведе. Но като стигнал до беседката, той не видял там нито нея, нито коня. Смутен и изплашен, Хасан се втурнал да я търси из градината, но от Зумуруд нямало никаква следа.

— Не си ли виждал да минава някой насам? — попитал той стария пазач.

— Не съм виждал никого освен персийския мъдрец, който събираше тъдява билки — отвърнал пазачът.

И през ума на княза мигом проблеснала мисълта, че мъдрецът може да е отвлякъл царкинята.

И наистина, когато Хасан оставил Зумуруд в беседката и отишъл в палата, персийският мъдрец влязъл в градината да събира лековити билки и както сновял насам-натам, неусетно се приближил до беседката. Гледа той и не вярва на очите си: конят, направен от собствените му ръце, стои насреща. Като видял, че конят е здрав и невредим, мъдрецът поискал да го яхне и да избяга, но преди това надникнал в беседката. Царкинята го ослепила с хубостта си като сияйно слънце. Персиецът пристъпил до нея и целунал земята пред нозете й.

— Кой си ти? — попитала тя стария грозник.

— Аз съм пратеник на княза. Той ме проводи да те заведа в града.

— Нима князът не намери друг някой, та праща тебе? Мъдрецът се засмял и казал:

— Не се плаши от грозотата ми, господарке! Князът нарочно изпрати мен, защото те обича и няма доверие на другите.

Девойката повярвала на измамника и му подала ръка.

— С какво ще ме заведеш? — попитала тя.

— С коня, на който си дошла тук.

— Но аз не мога сама да го яздя.

— И аз ще се кача с теб — успокоил я мъдрецът и като яхнал абаносовия кон, дигнал царкинята, завързал я за себе си и полетял с нея към облаците. Скоро градът изчезнал от очите им.

— Къде ме водиш? — извикала уплашено Зумуруд. — Нали князът ти е заръчал да ме заведеш при него?

— Проклет да бъде твоят княз! — отвърнал старият персиец. — Той ми отне коня и сега аз ще му отмъстя!

Разбрала царкинята, че е измамена, и заплакала от мъка и отчаяние.

А мъдрецът продължавал да лети и стигнал в страната на румите. Той се спуснал на една зелена поляна с бистри ручеи и големи дървета.

Тъкмо тоя ден румският цар бил излязъл на лов и като минавал случайно край поляната, съгледал стареца, коня и девойката. И още преди мъдрецът да се опомни, робите се нахвърлили върху него и го завели при царя заедно с царкинята и вълшебния кон.

Изумен от красотата на незнайната девойка, царят я попитал:

— Хубавице, какво дириш тук с тоя старец?

— Тя е моя жена — побързал да отговори мъдрецът.

— Не, аз не го познавам! — извикала царкинята. — Той ме отвлече с хитрост!

Като чул тия думи, царят заповядал да ударят на лъжеца сто тояги и да го хвърлят в тъмницата. После отвел девойката в палата си и заръчал на робите да доведат и коня, без да знае, разбира се, какъв е тоя кон.