Йордан Милев - Медният град

На петнадесетия ден пред очите ми се мярна гъста гора. Отправих се към нея и взех да се скитам между дърветата. Пред мен се изпречи дворец, подобен на който не бях виждал сред царските дворци. Той беше обкръжен с дълбок и широк ров, пълен с вода. Съзрях подвижен мост. Той водеше до просторен, застлан с бял мрамор площад, пред вратата на двореца. Сред него на великолепно ложе спеше очарователна девойка. Тя беше облечена в копринени дрехи, извезани с редки бисери. На главата си имаше корона от злато, украсена със скъпоценни камъни, изумруди и елмази. На шията й висеше наниз от блестящи скъпоценни камъни. Между тях имаше безценна перла и два бисера, които излъчваха ярка светлина.

Когато съзрях девойката, стори ми се, че ме гледа втренчено. Даже и през ум не ми мина, че е няма, неподвижна, безжизнена статуя. Чудно! Сияйната й хубост, съвършенството й, алените й бузи убеждаваха всеки, който я видеше, че кръвта струи във вените й. Блясъкът на очите й внушаваше на всеки, който я видеше, че ресниците й трепкат, мигат и той не можеше да се сдържи да не я приветствува.

О, чудеса! Нима това е лишена от живот статуя! Интересно кой скулптор я е сътворил?

Ложето, на което лежеше девойката, имаше стъпала. На тях стояха двама слуги: бял и черен. Единият държеше стоманено копие, а другият остра сабя, блясъкът на която ослепяваше. Те държаха още дъска със скачен за нея златен ключ.

Приближих дъската. Видях, че е гравирана превъзходно, а в средата й пишеше: „Всеки, който дойде на този остров и аллах му помогне да навлезе в тази гора, и му е писано да достигне на това място, и поиска да получи двореца на щастието, нека вземе този ключ, без да ни докосне или да пипне украшенията и бисерите. Ако ли пък дяволът му нашепне да не се вслуша в този съвет, ще се изложи на гибел и ще загуби щастието и живота си.“

За щастие, аз бях привикнал още от детство на послушание и скромност. Затова изпълних съвета, който прочетох, изкачих стълбите, взех ключа на двореца от шията на девойката, без да ме овладее алчност да взема нещо друго освен него. След това се доближих до вратата на двореца. Тя беше направена от кипарисово дърво. На нея беше гравиран релеф, който изобразяваше ято различни птици и висеше огромен златен катинар във вид на лъвска глава. Щом пъхнах ключа в катинара, той се отключи, преди да съм го превъртял. Това ме учуди.

Погледът ми падна на стълбище от черен мрамор. Изкачих го и влязох в огромна зала, украсена с кристални полилеи, сърмени, копринени килими, дивани, тапицирани с позлатен брокат. Оттук пътят ме отведе до друга стая със скъпа мебел. Надникнах в нея и видях господарката й. Тя беше в разцвета на младостта си. Спеше на един от диваните, положила глава на копринена възглавница. Беше облечена в най-скъпи дрехи. А до нея имаше мраморно ложе.

Доближих я. Видях, че е притворила очи. Долових тихото й дихание и се убедих, че е жива. Учудих се, че я намирам сама в този самотен дворец на този безлюден остров. Хрумна ми да я събудя, но се сдържах, за да не тревожа невинния й покой и да не смутя безгрижния й сън. Напуснах двореца с намерение да се върна след няколко часа.

След това продължих да бродя из острова. Тук срещнах удивителни птици, животни и насекоми, подобни на които не бях виждал другаде. Видях чудновати същества, които не зная как да назова. Те имаха вид на мравки, а размери на тигър. От пръв поглед помислих, че са кръвожадни. Приготвих се да се отбранявам. Но те побързаха да избягат още щом ме видяха. Намерих и други видове различни животни, видът на които внушаваше страх и ужас. Като ме погледнеха, те се плашеха от мен и се оттегляха от пътя ми, без да ми причиняват вреда.

В двореца се върнах след един час. Видях, че девойката продължава да спи дълбоко.

Имах голямо желание да поговоря с принцесата и да узная нещо за живота й. Вдигнах малко шум, изкашлях се, но тя не се събуди. Приближих се до нея и я докоснах с ръка, но тя не усети и не се помръдна. Зачудих се още повече. Обзе ме съмнение и аз си рекох:

— Навярно е омагьосана. По какъв начин би се събудила от дълбокия си сън?

Изгубих надежда, че ще се събуди, и мислех вече да се върна. Случайно спрях поглед на една мраморна маса и прочетох следните слова: „Добре дошъл, о достойни. Аллах те пречисти от алчност и ти извоюва двореца на щастието. Нашепни на ухото на девойката името си, името на баща си и дядо си и тя начаса ще се събуди от дълбокия сън.“