Светослав Минков: Нурадин и брат му Шамзадин

— О, нещастнико, няма ли друга девойка за тебе, та искаш да се ожениш за везирската дъщеря?

Разтреперан от ужас, гърбавият грозник едва промълвил:

— Не съм виновен аз. Насила ме накараха да се оженя.

Тогава духът заповядал:

— Ще останеш тук до изгрев слънце и после ще се пръждосаш, накъдето ти видят очите. Ако посмееш да се явиш още веднъж пред везирската дъщеря, ще ти смажа главата!

И като изрекъл тия думи, духът изчезнал.

А в това време Бадредин се промъкнал в стаята на младата невеста и седнал в един ъгъл. Скоро и самата невеста влязла в стаята и като съгледала прекрасния момък, извикала изненадана:

— Ти ли си, мой любими? — И девойката пристъпила до момъка и казала: — А аз мислех, че ще заваря тук гърбавия коняр. Кажи ми: кой от двамата е мой съпруг?

И Бадредин отвърнал:

— Можеш ли да се съмняваш, че съдбата е отредила аз да бъда твой съпруг, о, господарка на сърцето ми? Твоята женитба с грозния гърбушко беше само една шега, за да се посмеят сватбарите.

И след това обречените един за друг щастливци дълго си шепнали нежни слова и после Бадредин легнал в нозете на везирската дъщеря. Когато и двамата се унесли в сън, добрият дух отишъл при самодивата и й казал:

— Време е вече да свършим това, което започнахме. Сега е твой ред да пренесеш момъка на онова място, отдето го взехме.

И самодивата поела внимателно Бадредин, сложила го на гърба си и полетяла с него към Басра. Но скоро тя се изморила и усетила, че няма повече сили да лети нататък, затова се спуснала към земята и оставила момъка пред една от вратите на град Дамаск.

На разсъмване, когато пазачите отворили градските врати и хората започнали да сноват насам-натам, голямо било учудването на всички, които видели спящия момък само по риза и шалвари.

— Добре си е пийнал, щом и досега не се събужда — рекли някои.

— Позакъснял е снощи някъде и е намерил вратите затворени, та затова е заспал на голата земя — добавили други.

В това време подухнал лек ветрец и Бадредин отворил очи. Изненадан от насъбрания народ, той попитал:

— Кажете, добри хора, къде се намирам и какво се е случило с мен?

Тогава един от тълпата извикал:

— Нима не знаеш, че ти си пред вратите на Дамаск?

— Пред Дамаск ли? — учудил се момъкът. — Как е възможно това? Та нали снощи аз заспах в Кайро?

Хората се разсмели и заговорили:

— Гледай го ти какъв шегобиец!

— Не шегобиец, а лъжец!

— Не, той е луд!

А Бадредин се оправдавал:

— Кълна се в аллаха, че говоря самата истина! Уверявам ви, че снощи бях в Кайро, а миналата нощ прекарах в Басра!

— Помисли си, момко, какво приказваш! — рекъл един старец. — Как е възможно миналата нощ да бъдеш в Басра, снощи в Кайро, а днес да си в Дамаск? Ти навярно още спиш и не можеш да се събудиш!

— Жалко, че е такъв хубавец, а пък говори глупости! — обадил се друг.

— Аз зная много добре какво говоря — извикал Бадредин. — Снощи празнувах сватбата си в Кайро!

— Женил си се насън!

— Не е насън! — препирал се момъкът. — Цяла вечер стоях редом с гърбавия коняр, а после невестата избра мене за свой съпруг. Но кажете ми, добри хора, къде ми е чалмата, къде ми са дрехите и кесията с жълтиците, която ми даде търговецът от Басра?

При тия думи народът вече напълно повярвал, че има работа с луд човек, и още по-яростно започнал да хули Бадредин.

Огорчен и смутен, нещастният момък тръгнал към града и тълпата се спуснала подире му с викове:

— Луд! Луд!

Бадредин съгледал разтворената врата на една баничарница и се вмъкнал вътре, за да се спаси от хулите и подигравките. А стопанинът на баничарницата бил едър здравеняк, познат на целия град като голям побойник — затова никой не посмял да влезе в дюкяна му и скоро тълпата се разпръснала.

Като видял Бадредин, баничарят останал смаян от хубостта му и рекъл:

— Кой си ти, момко, и откъде идеш?

И Бадредин му разказал патилата си с най-малки подробности.

— Твоята история е наистина необикновена! — казал баничарят. — Но аз те съветвам да не я разправяш на хората, защото никой не ще я повярва. Остани при мен, докато аллах те озари с милостта си и те спаси от злочестините. Аз нямам деца и ако искаш, мога да те осиновя.

— На драго сърце — съгласил се момъкът.

И баничарят излязъл на пазара, купил разкошни дрехи и пременил Бадредин. После двамата отишли при съдията и в присъствието на свидетели узаконили осиновяването.

Скоро Бадредин се прочул из цял Дамаск като син на баничаря. Той изучил занаята на новия си баща, продавал банички и сладкиши и баничарницата била винаги пълна с купувачи.