Автор неизвестен - Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака

— Вземете го на ръце и го донесете така, че кракът му да не стъпва по земята.

Притичали слугите, взели го на ръце, почнали да викат в негова чест, а скришом го щипели от яд, че на простия гъсар се отдават такива почести. Отнесли го при господарката.

Тя освободила всичките си слуги и сама го облякла и нагиздила.

После го хванала подръка и излязла на разходка с него.

Изплашили се слугите, като разбрали, че това е техният господар, и си помислили, че той ще ги разгони всичките. А той не се разсърдил и не ги изгонил. Тръгнал да разглежда стаите.

Гледа — в една стая виси люлка, а в нея златокъдро момченце. Пламнал той от гняв, хванал се за кинжала и искал да убие жена си. Но изведнъж си спомнил умната приказка на онзи човек — да помисли, преди да посегне да убива. Замислил се той и си спомнил какво му казал юнакът за златния пояс, който той изпратил на жена си.

Спомнил си той всичко и разбрал, че от този пояс се е родило на жена му златокъдрото момченце.

Дошла жена му и казала:

— Всичко това си спечелил ти. Помниш ли как ми изпрати трите гранатови камъка и златния пояс? Целия този град и двореца построих само с половината от единия чуден камък. А другите два и половина стоят непобутнати: толкова са скъпи, че никой не може да ги купи.

Мъжът се зарадвал. Заживели си те доволни и щастливи. Веднъж жената казала:

— Покани на гости баща ми.

— Добре — отговорил мъжът.

Извели от стадото бял кон, турили му сребърна юзда, оседлали го със сребърно седло, пременили един слуга в бяла черкезка и го изпратили да покани на гости царя-баща, като му поръчали:

— Не казвай на никого по пътя, а и на самия цар не казвай, че си наш слуга. Кажи му само: „Вашият зет ме помоли да ви поканя на гости у него“.

Пристигнал слугата при царя и му казал:

— Вашият зет ви кани да му отидете на гости.

Засмял се само царят и рекъл на слугата:

— Не те ли е срам, юначе, да предаваш заръката на този нещастен сиромах? Как се е осмелил той да кани мене, царя, на гости?!

Върнал се слугата и разказал как го е приел царят. На другия ден взели от стадото червен кон, оседлали го със златно седло, облекли слугата в златни дрехи и го изпратили при царя. Слугата се явил пред царя и му казал:

— Царю честити! Вашият зет ви кани да му отидете на гости.

Царицата рекла на царя:

— Да му отидем на гости. Ще вземем свои слуги и ядене, ще го извикаме в полето, ще му дадем пари, зет ни е все пак.

Върнал се слугата и съобщил на господарите си:

— Така и така, царят идва със свое ядене.

По пътя царят видял стадата овце и попитал:

— Чии са тези овце?

Казали му името на неговия зет.

По-нататък гледа — пасат стада коне. Попитал пак:

— Чии са тези стада?

Отново му назовали името на неговия зет.

Погледнал царят стадото, заповядал да хвърлят яденето, което бил взел, върнал и всичките си слуги и казал:

— Изглежда, че зет ми е забогатял. Срамота е да отивам при него със свое ядене и със слуги.

Пристигнал той и що да види — приказен град, а сред града — дворец. На балкона стои дъщеря му с мъжа си.

Качили се царят и царицата горе, прегърнали и целунали дъщеря си и зет си. Дъщерята ги попитала:

— Защо не искахте да дойдете у нас? За унижение ли го смятахте?

Влезли в залата.

Масата била отрупана с ястия, и то какви — царят никога не бил виждал такива ястия.

След угощението дъщерята изнесла гранатовите камъни и казала на баща си:

— Смени ни ги за пари, ако можеш.

Царят разменил с пари как да е двата гранатови камъка, но половинката от третия не можал — не му стигнали парите.

Благословил той зетя си, окачил на шията му своята царска огърлица и му отстъпил трона си.