Автор неизвестен - Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака

Вървели те три дни и три нощи, но никъде по пътя не видели вода.

Тръгнали по една планинска пътека и чак отвъд планината в един дълбок дол имало вода.

Търговците дали на своя слуга една стомна и му казали:

— Там в дола има вода, иди и донеси!

На сигурна смърт го пратили те — за една стомна вода сиромахът трябвало да загине.

Стигнал той до водата, гледа — пред него стои левент юнак, въоръжен от главата до петите, и си играе с една жаба, забавлява се.

Юнакът забелязал сиромаха и го попитал:

— Я ми кажи, братко, кой е по-красив — аз или тази жаба?

А жабата подскачала на рамото му, играела си там.

Сиромахът поискал веднага да каже това, що му било на езика, но си спомнил съвета — да не говори, преди да помисли, и се замислил. И не сама се замислил, но дори отстъпил три крачки назад от страх — ами ако юнакът се разсърди, като му каже, че е по-красив от жабата, и ме убие! Не, тук сигурно има нещо.

А юнакът го подканил:

— Казвай де, защо мълчиш?

Сиромахът решил на ума си: „Не, по-добре да му кажа, че жабата е по-красива от него“ — и рекъл:

— Жабата е по-красива!

Точно това и трябвало на юнака. Щом сиромахът му казал, че жабата е по-красива от него, жабешката кожа се разпукала и от нея излязла невиждана още под слънцето хубавица.

Зарадвал се юнакът хубавец и почнал да прегръща и целува сиромаха.

— Колко хора погубих край тази вода, докато получа такъв отговор, та да се освободи от магията омагьосаната хубавица! Върви и кажи сега на всички, че водата е свободна. Отивам си оттук.

На прощаване юнакът му подарил три чудесни гранатови камъка и златен женски пояс и му казал:

— Вземи тези камъни, те ще ти потрябват, ако ли пък имаш жена, нека препаше пояса, ще й се роди златокъдрав син.

Сбогувал се той със сиромаха и си тръгнал със своята хубавица.

Сиромахът увил в една дрипа гранатовите камъни и златния пояс и ги изпратил на жена си по един земляк. После напълнил стомната с вода и отишъл при търговците. Учудили се те, че той се връща жив и здрав, и го попитали:

— Имаше ли някой при водата, или не?

— Имаше, но си отиде — отговорил сиромахът, — водата е вече свободна.

Всички почнали да прегръщат сиромаха и да му се чудят:

— Какво си му казал, че е освободил водата? Колко години вече се мъчим без вода!

А в това време землякът занесъл на жената на сиромаха загънатото в дрипата богатство.

Разчупила жената единия от гранатовите камъни и само с половината от него изградила прекрасен град с дворци и градини.

Пуснала тя в полето стада коне, овце и биволи, пазарила коняри, овчари и биволари. Заживяла си така и зачакала своя мъж.

Изслужил сиромахът своята година. Търговците го възнаградили с още пари за добрата му служба и го освободили. Не им трябвал слуга: водата била вече свободна, а те само заради нея наемали слуги.

Тръгнал сиромахът за вкъщи, към своята плетена колиба.

По пътя си срещнал стада биволи.

— Чии са тези стада?

Назовали му неговото име.

Обидил се сиромахът, ядосал се дори помислил, че му се подиграват, но не казал нищо и продължил пътя си.

По-нататък срещнал стада овце. Попитал чии са и пак му казали, че са негови.

Стигнал до гората, гледа — няма я неговата плетена колиба, а на мястото й се издига огромен дворец.

Замислил се сиромахът, а после влязъл в двора.

— Къде живее тази и тази жена? — попитал той за жена си.

— Нашата господарка ли? Ей там на хълма, в двореца — отговорили му хората.

Зачудил се сиромахът — нищо не може да разбере. Заобиколили го от всички страни слуги, взели да го разпитват какво иска, работа ли търси и няма ли да се наеме за ратай.

— Да — казал той, — ще се наема.

Заприказвали всички в един глас, вдигнали голям шум. Едни викали:

— Не ни трябва.

Други:

— Трябва ни.

А един старец, който пасял гъските, рекъл:

— Аз ще го взема да наглежда гъските.

Взели сиромаха на работа.

Изминал така цял месец. Сиромахът работел, пасял гъските. Веднъж той казал на стареца:

— Искам да видя господарката.

— Аз не смея да отида при нея — отговорил старецът, — но може да пратим внучката ми.

Изпратили момичето и му поръчали:

— Кажи на господарката, че един човек работи тук вече цял месец и иска да я види.

Момичето отишло и казало, каквото му поръчали. Господарката излязла на балкона. Тя се досетила, че може би нейният мъж се е върнал, и заповядала на слугите да го заведат при нея. А той вървял и си мислел: „Какво ли ще стане?“ Жена му го видяла отгоре, познала го веднага и заповядала: