Люк Бесон - Артур и забранения град

Бабата сипва яденето и великолепната миризма на телешко задушено се разнася из стаята. Чиниите са препълнени и всички учтиво чакат домакинята да завърши обиколката на масата. И последната чиния вече е пълна, но един стол е празен.

— Къде е Артур? — изведнъж пита бабата, която нищо не бе забелязала, всецяло погълната от новата си тенджера.

— Отиде да си измие ръцете. Ей сега ще се върне — отговаря Арчибалд.

Това мирише явно на прикриване.

— Добър апетит! — казва той, за да отклони разговора.

— Добър апетит! — отвръщат му хорово всички на масата, преди да се захванат със задушеното.

Артур не си мие ръцете. Той е на първия етаж. Излиза от стаята на баба си с прословутия ключ в ръка. Върви на пръсти по коридора, като се оглежда да не би Алфред да го следва. Никаква опасност! В дните, когато се готви задушено, той не се отдалечава и на метър от тенджерата.

Артур застава пред таванската врата на Арчибалд и въпреки надписа, който забранява да се влиза вътре, момчето пъхва ключа в ключалката.

Стаята пак е пълна. Бюрото е заело мястото си. Всяко украшение, всяка маска е закачена на пирона си и обгражда отново стаята. Също и книгите с удоволствие се притискат една до друга.

Артур бавно пристъпва, сякаш още по-силно да се наслади на обстановката. Той погалва бюрото от черешово дърво, големия куфар от биволска кожа и всички маски, с които толкова обичаше да си играе, преди да се случи тази история. Но цялото това щастие, в което отново се потапя, само засилва чувството му на тъга, на празнота. Нещо липсва.

Той отваря прозореца и лятото нахлува в стаята. Опира лакти на перваза и въздъхва, гледайки големия дъб, все така пазен от градинското джудже. Горе, в лазурното небе, един лунен сърп стеснително гледа към слънцето.

— Още девет луни, Селения… само девет… — най-после прошепва момчето, като по този начин се издава защо тъгува. Не е нито от щастие, нито от носталгия, нито дори от скука. Чисто и просто от любов. Истинска. Тази любов, която ви прави слаб, когато сте далеч. Любов, която се измерва с луни и милиметри.

— Ти ми даде правата си, а никога не съм се чувствал толкова безсилен. Сигурно те важат само ако съм близо до теб — пита Артур, без никой да може да му отговори. За малко се умълчава, с надеждата, че нежното ехо ще му прати отговор. Но нищо не се чува. Само повеят на ветреца в клоните на големия дъб. Тогава Артур запечатва целувка върху дланта си и я духва, насочвайки я накъде да полети.

Целувката литва към големия дъб, с лекота преминава през гъстите клони и кацва върху бузата на Селения. Принцесата е седнала върху едно листо и наблюдава Артур на прозореца. Една сълза, готова да се отрони, се търкулва по бузата й.

— Скоро ще бъда при теб… — шепне замечтано Артур.

— Чакам те… — отвръща търпеливо Селения.

След мъдростта, търпението е второто нещо, на което я научи това приключение.

© 1983 Люк Бесон

© 2003 Добринка Савова-Габронска, превод от френски

Luc Besson

Arthur et lacite interdite, 1983

Сканиране: Galimundi, 2010

Разпознаване и редакция: ti6anko, 2010

Издание:

Люк Бесон. Артур и забранения град

Редактор: Юлия Юрукова

Рецензент: Огняна Иванова

Оформление: на корица „Ин Дриймс“

Издателство: „Слънце“, 2003

Предпечат: Вихра Стоева

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978–954–742–110–3

Свалено от „Моята библиотека“ http://chitanka.info/lib/text/15962

Последна редакция: 2010-05-09 18:00:00

Скапен — герой от пиесата на френския писател Молиер „Хитростите на Скапен“ — Б.пр.

Милу — вярното куче на Тин-тин — герой от комиксите на Ерже, по които са направени мултфилми — Б.пр.

Жана д’Арк (1412–1431) — френска национална героиня, повела френската войска срещу английските завоеватели и освободила много градове. Чувала е гласове, които са я водели в битките. Изгорена на клада като еретичка. След години обявена за светица. — Б.пр.

Книга на Роже Фризон-Рош (1906–1999) — френски пътешественик, алпинист, изследовател и писател. — Б.пр.