Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

И все пак по-добре е човек да е нащрек. Обадих се на Пол Дъфи.

— Здравей, прокуроре — каза той сдържано както винаги, сякаш му беше приятно да ме чуе след месеците мълчание точно сега, в единайсет и половина вечерта преди деня за първоначалното изслушване на страните по делото.

— Дъф, съжалявам, че те безпокоя.

— Не ме безпокоиш. Какво става?

— Вероятно нищо особено. Струва ми се, че някой ни наблюдава. Седеше в колата си отвън през цялата вечер.

— Мъж ли е?

— Предполагам, не съм сигурен. Не го видях.

— Какво правеше?

— Около шест часа, когато вечеряхме, забелязахме кола, спряла до къщата с включен двигател… После я видях отново около девет часа. Тръгнах към нея, но докато стигна, тя изчезна.

— Застраши ли те по някакъв начин?

— Не.

— Виждал ли си тази кола и друг път?

— Не. Поне така си мисля.

Дълбока въздишка.

— Анди, може ли да ти дам един съвет?

— Да, ще ми се някой да направи това най-после.

— Легни си. Утре е важен ден за вас. Всички сте под голямо напрежение.

— Значи смяташ, че няма нищо друго, освен спряла на улицата кола?

— Да, така ми изглежда.

— Ще ми направиш ли услугата да провериш номера? За всеки случай. Лори наистина се страхува. Това ще й помогне.

— Но ще си остане между нас, нали?

— Разбира се, Дъф.

— Добре, кажи ми номера.

— Номерът е от щата Масачузетс — 75K S82. Моделът е „Линкълн Таун Кар“.

— Добре, почакай.

Последва дълга пауза, докато се обаждаше за номера. Гледах Шоуто на Колбърт с изключен звук. Накрая Дъфи ми каза:

— Този номер е на кола „Хонда Акорд“.

— По дяволите… Откраднат е.

— Няма съобщение, че колата е открадната.

— А защо е сложен на „Линкълн“?

— Може би го е взел назаем, в случай че някой го види и съобщи номера на полицията. Имал е нужда само от отвертка, за да смени номерата.

— Гадост!

— Анди, трябва да се обадиш в полицейското управление на Нютън и да съобщиш за случая. Може би е дреболия, но нека обаждането ти да е регистрирано при тях.

— Не искам да правя това точно сега. Делото започва утре. Ако съобщя, все някак ще стигне до новините. Не мога да го допусна. В този момент е важно да ни възприемат като нормални, спокойни хора. Искам онези съдебни заседатели да виждат в нас обикновено семейство като техните. Защото наистина сме като тях.

— Анди, ако някой ви е заплашвал…

— Не, никой не ни е заплашвал. Самият ти каза — някой просто си е спрял колата на улицата.

— Само че ти си бил достатъчно разтревожен, за да ми се обадиш.

— Няма значение. Ще се оправя. Ако съдебните заседатели разберат за това, половината от тях ще помислят, че всичко е наша измишльотина. Ще си кажат, че сами сме го уредили, за да предизвикаме съчувствие, да се представим като жертви. Не искам никакви драми. Всичко от наша страна, което изглежда странно, съмнително или пък лъжа, ще им попречи накрая да произнесат думата „невинен“.

— Какво смяташ да правиш?

— Можеш ли да пратиш насам патрулна кола, без да посочваш официална причина? Да минат из квартала, да го подплашат. Само за да кажа на Лори, че няма за какво да се безпокои.

— По-добре да го направя аз, иначе ще бъде регистрирано.

— Благодарен съм ти. Няма как да ти се отплатя.

— Анди, просто се погрижи момчето ти да си остане вкъщи след делото.

— Искрено ли говориш?

Той замълча.

— Не знам. Има нещо сбъркано в цялата история. Може би е само защото видях теб и Джейкъб на масата на защитата. Познавам това момче, откакто се роди.

— Пол, не го е направил той. Гарантирам.

Той изсумтя недоверчиво.

— Анди, кой би имал причина да се навърта около дома ви?

— Семейството на жертвата? Или някое хлапе, което е познавало Бен Рифкин? Или човек, който е прочел във вестниците за делото? Може да е кой ли не. Вие не продължихте ли да ровите около Пац?

— Откъде да знам? Анди, нямам представа какво правят. Натикаха ме в скапания отдел за връзки с обществеността. Малко остава да ме пратят на улицата да пиша актове за превишена скорост. Отстраниха ме от случая в момента, когато обвиниха Джейкъб. Нямаше да се учудя, ако бяха започнали да разследват и мен , все едно съм заговорничил с теб за укриване на истината. Затова нямам почти никаква информация. Но мисля, че вече не се занимават с Пац, след като са предявени обвинения на друг. За тях случаят е приключен.

И двамата преценявахме ситуацията.

— Добре — реши той накрая, — ще намина около вас да видя какво става. Кажи на Лори, че всичко е наред.