Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

Г-н Ладжудис: Моля ви, само още един цитат. Четвърта страница, втори абзац, изречението, което съм отбелязал.

Свидетел: Цитирам: «Най-добрият начин да обобщя цялата съвкупност от наблюдения — липсата на емпатия, затруднения контрол над импулсивното поведение, проявите на жестокост — е като посоча приликата на Джейкъб с Гринч от книгите на Доктор Зюс, за когото авторът е написал: „Сърцето му е твърде малко“.» Край на цитата.

Г-н Ладжудис: Изглеждате разстроен. Съжалявам. Това наистина ли ви разстрои?

Свидетел: За бога, Нийл. За бога…

Г-н Ладжудис: Така ли се почувствахте и първия път, когато научихте, че вашият син има «твърде малко сърце»?

[Свидетелят не отговаря.]

Г-н Ладжудис: Така ли се почувствахте?

Свидетел: Възразявам. Въпросът е неуместен.

Г-н Ладжудис: Възражението ви ще бъде отбелязано. А сега ви моля да отговорите на въпроса. Така ли се почувствахте?

Свидетел: Да! Господи, Нийл, а как да се почувствам според теб? Аз съм негов баща.

Г-н Ладжудис: Именно. Как да си обясним, че сте живял толкова години с момче, способно на такова насилие, но изобщо не сте забелязал? Нито веднъж не сте заподозрял, че нещо не е наред? И не сте си мръднал пръста, за да направите нещо за тези психически проблеми?

Свидетел: Нийл, какво искаш да кажа?

Г-н Ладжудис: Че си знаел. Анди, ти си знаел. Знаел си.

Свидетел: Не.

Г-н Ладжудис: Как е възможно, Анди? Как би могъл да не знаеш? Как изобщо е възможно?!

Свидетел: Не знаех. Знам само, че това е самата истина.

Г-н Ладжудис: Пак същото. Поне се придържате неотклонно към позицията, която сте си подготвил, нали? Все повтаряте «истината, истината, истината», сякаш с повторението това ще стане вярно.

Свидетел: Нийл, ти нямаш деца. Не очаквам от теб да разбереш.

Г-н Ладжудис: Обяснете ми. Обяснете на всички ни.

Свидетел: Не можеш да се отнасяш безпристрастно към своите деца. Никой не може. Обичаш ги прекалено силно, прекалено близки са ти. Ако имаше син… Ако имаше…

Г-н Ладжудис: Нуждаете ли се от малко време, за да се овладеете?

Свидетел: Не. Чувал ли си за избирателност на информацията? Това е склонността да виждаш наоколо това, което потвърждава твоите предубеждения, но да не забелязваш онова, което им противоречи. Мисля, че отношението към собствените деца е подобно. Виждаш, каквото искаш да видиш.

Г-н Ладжудис: И решаваш да си затваряш очите за това, което не искаш да видиш?

Свидетел: Не решаваш. Просто не го виждаш.

Г-н Ладжудис: Но за да е вярно това, за да имаме случай на избирателна информация, би трябвало да вярвате искрено в нещо. Защото говорите за несъзнателен процес. Значи би трябвало да вярвате с цялата си душа, че Джейкъб е съвсем обикновено дете, че не е с «твърде малко сърце», нали?

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Но в този случай не може да е вярно, не е ли така? Защото сте имал причини да наблюдавате за признаци на наближаваща беда, нали? През целия си живот, Анди — да, през целия си живот! — ти си съзнавал, че е възможно, нали?

Свидетел: Не е вярно.

Г-н Ладжудис: Не е ли? Забрави ли кой е баща ти?

Свидетел: Да, бях забравил за около трийсет години. Исках да забравя, имах намерение да забравя, имах и право да забравя.

Г-н Ладжудис: Имал си право ли?

Свидетел: Да. Това беше личен проблем.

Г-н Ладжудис: Нима? Никога не си вярвал искрено в това. Значи си забравил кой е баща ти? Забравил си какъв може да порасне твоят син, ако заприлича на дядо си? Хайде де! Такова нещо не се забравя. Знаел си. «Избирателна информация», как пък не!

Свидетел: Отдръпни се от мен, Нийл.

Г-н Ладжудис: Знаел си.

Свидетел: Отстъпи назад. Не се навирай в лицето ми. Поне този път се дръж както подобава на юрист.

Г-н Ладжудис: Виж ти… Ето го Анди Барбър, когото всички познаваме. Отново се владее. Майсторът на самообладанието, майсторът на самозалъгването, майсторът на актьорската игра. Нека ти задам следния въпрос: през тези трийсетина години, в които си забравил кой си, от какъв род произхождаш, ти си разказвал история сам на себе си, нали? Всъщност разказвал си на всички тази история. Накратко — лъгал си.

Свидетел: Никога не съм казвал нещо, което да се отклонява от истината.