Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

„ Г-н Ладжудис: Вие не участвахте в претърсването, нали?

Свидетел: Не участвах.

Г-н Ладжудис: Защото сте знаел, че тези усилия са напразни. Ножът, който те са търсили, вече е бил намерен в чекмеджето, в стаята на Джейкъб, и вие вече бяхте го изхвърлил.

Свидетел: Не. Знаех, че това не е ножът, който те търсеха. У мен нямаше никакво съмнение.

Г-н Ладжудис: Ако е така, защо не участвахте в претърсването?

Свидетел: Прокурорът никога не участва в претърсвания по разследван от него случай. Не биваше да рискувам да се превърна в свидетел в собствения си случай. Помислете — ако аз намерех оръжието, с което е извършено убийството, щях да стана важен свидетел. Щях да бъда задължен да дам показания пред съда. Тоест щях да бъда принуден да се откажа от случая. Затова добрият прокурор стои настрана. Когато се извършва обиск, той чака в полицейското управление или на улицата, гледа от съседната стая, когато се провежда разпитът. Нийл, това са азбучни истини в работата на прокурора. Преди много години се опитвах да те науча на тези правила. Може би не си слушал внимателно.

Г-н Ладжудис: Значи причината беше във формалните правила?

Свидетел: Нийл, никой не искаше по-силно от мен претърсването да бъде успешно. Исках невинността на моя син да бъде доказана. Намирането на ножа би го оневинило напълно.

Г-н Ладжудис: Изобщо ли не ви притесняваше начинът, по който се отървахте от ножа на Джейкъб? Дори сега ли не ви притеснява, след като знаете какво се случи?

Свидетел: Според мен направих каквото трябваше. Джейкъб беше невинен. Това не беше ножът, който търсехме.

Г-н Ладжудис: Разбира се, вие не искахте да проверите дали сте прав, нали? Не предадохте ножа за експертиза, за следи от кръв, отпечатъци или нишки от дрехи, както сте заплашил Джейкъб?

Свидетел: Това беше друг нож. Нямах нужда от проверки, за да съм сигурен.

Г-н Ладжудис: Защото вече сте знаел.

Свидетел: Да, вече знаех.

Г-н Ладжудис: А какво… какво ви даваше такава увереност?

Свидетел: Познавах сина си.

Г-н Ладжудис: Само това ли? Познавахте сина си?

Свидетел: Постъпих, както би постъпил всеки друг баща. Опитах се да го опазя от собствената му глупост.

Г-н Ладжудис: Добре. Да не обсъждаме това засега. И така, докато другите претърсваха парка «Колд спринг» онази сутрин, вие къде чакахте?

Свидетел: На паркинга пред входа.

Г-н Ладжудис: И по някое време се е появил господин Рифкин, бащата на жертвата?

Свидетел: Да. Когато го забелязах, той идваше откъм гората. В началото на парка има игрища за футбол и бейзбол. В онази сутрин там беше безлюдно. Огромна равна поляна. И той вървеше по нея към мен.“

Ще запазя завинаги тъкмо този спомен за Дан Рифкин, сам в покрусата си — малка фигура, криволичеща сред огромния зелен простор с наведена глава, с ръце, пъхнати в джобовете на палтото. Силният вятър се опитваше да го изблъска от правата линия и той вървеше на зигзаг като лодка в бурно море.

Тръгнах по поляната да го пресрещна, но беше далече и мина време, докато го доближа. В тези неловки мигове се гледахме как крачим един към друг. Как ли изглеждахме отгоре? Две точки, пъплещи в пусто зелено поле към точката на срещата някъде по средата.

Помахах му с ръка отблизо, но Рифкин не отвърна на поздрава. Помислих, че се е разстроил, защото случайно е видял претърсващите. Зарекох се да скастря консултанта, който отговаряше за близките на жертвите, за това, че не бе предупредил Рифкин да не идва в парка този ден.

— Здрасти, Дан — изрекох нерешително.

Той носеше тъмни очила, въпреки сумрачното време, и очите му не се виждаха ясно. Вдигна глава и се вторачи в мен, зениците му зад тъмните стъкла бяха огромни и безизразни като на муха. Изглеждаше разгневен.

— Добре ли си, Дан? Какво правиш тук?

— Изненадан съм, че виждам тебе тук.

— Така ли? И защо? Къде трябва да бъда?

Той изсумтя.

— Дан, какво има?

— Знаеш ли — подхвана Рифкин замислено, — напоследък ме е обзело твърде странно чувство — струва ми се, че съм на сцена, а всички наоколо са актьори. Всеки в този свят, буквално всеки, който подтичва край мен по тротоара, си е вирнал носа и се преструва, че нищо не се е случило, а единствено аз знам истината. Само аз съзнавам, че Всичко Се Е Променило.