Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

Ладжудис беше прав наполовина — в онзи момент вече подозирах Джейкъб, но не в убийство. Ладжудис се опитваше да пробута на съдебните заседатели сценария, че заради историята на моя род и намирането на ножа аз съм разбрал незабавно какъв психопат е Джейкъб и съм започнал да го прикривам, но това си беше измишльотина. Не го обвинявам, че се опитваше да промени нещата в своя полза. Съдебните заседатели поначало се вслушват трудно в доводи, особено ако обстоятелствата ги подтикват направо да си запушат ушите с пръсти. Ладжудис нямаше друг избор, освен да им крещи. Истината обаче е, че липсваше такава драма. Идеята, че Джейкъб може да е убиец, беше просто налудничава. Дори не я обмислих сериозно. Само ми хрумна, че нещо не е наред. Господ ми е свидетел, че и това ме разстрои предостатъчно. А подозрението, което започна да се забива като тирбушон в ума ми, ме накара да преживея всичко и като разследващ прокурор, и като разтревожен баща. Единият се стремеше към истината, другият се ужасяваше от нея. Вярно, не описах съвсем точно преживяванията си пред голямото съдебно жури, но и аз знам как да пресилвам нещата в своя полза.

В деня, когато намерих ножа, Джейкъб се прибра от училище около два и половина следобед. Лори и аз го чухме от кухнята как влезе с тропот в коридора и затръшна вратата с крак, после свали раницата и якето си в помещението за мръсни дрехи. Споглеждахме се нервно, докато разгадавахме звуците, подобно на оператори на сонарни устройства в подводница.

— Джейкъб — подвикна тя, — би ли дошъл при нас, моля те.

Оттатък всичко притихна и след кратка пауза той каза:

— Добре.

Когато се дотътри в кухнята, беше нащрек. Вдигнах глава да го огледам и сякаш за пръв път видях колко много е пораснал.

— Татко, ти защо си вкъщи?

— Джейк, трябва да поговорим.

Той направи още една-две крачки и видя ножа на масата между нас. С прибрано в дръжката острие оръжието загуби заплашителния си вид. Обикновен инструмент.

Постарах се гласът ми да прозвучи сдържано.

— Имаш ли желание да ни обясниш какво е това?

— Ъ-ъ… нож?

— Джейкъб, не се прави на глупак.

— Седни — подкани го майка му. — Хайде, седни.

Той я послуша.

— Ровили сте в стаята ми?

— Аз го направих, не майка ти.

— Претърсил си я?

— Аха.

— Да си чувал някога за правото на личен живот?

— Джейкъб — намеси се Лори, — баща ти се тревожи за теб.

Той изви очи с досада.

— И двамата се тревожим — продължи Лори. — Защо просто не ни кажеш какво означава всичко това.

— Джейкъб — започнах аз, — поставяш ме в трудно положение. Половината полиция в щата търси този нож.

— Този нож ли?

— Не точно този нож. Търсят нож. Знаеш за какво говоря. Нож като този. Аз изобщо не разбирам за какво му е на момче като теб подобен нож. Джейк, за какво ти е?

— Не ми е трябва. Имам го и толкова.

— Защо?

— Де да знам.

— Имаш нож, но не знаеш защо?

— Ами… де да знам, просто го направих. Ей така, без причина. Нищо не означава. Защо всичко трябва да означава нещо?

— Щом е така, защо си го скрил?

— Може би защото си знаех, че ти ще превъртиш.

— Е, поне в това си прав. Защо ти е нужен нож?

— Нали ти казах, не ми е нужен. Реших, че е готин. Хареса ми. Исках да го имам.

— Да нямаш проблеми с други ученици?

— Не.

— Да не се страхуваш от някого?

— Не. Казах ти вече — видях го, помислих си, че изглежда добре, и си го купих.

Той вдигна рамене.

— Къде?

— В онзи магазин за излишъци от армията и флота. Там се намират такива неща.

— Регистрирана ли е покупката? Кредитна карта ли използва?

— Не, платих в брой.

Присвих нервно очи.

— Татко, за бога, няма нищо странно в това! Ако не знаеш, хората още плащат с пари на ръка.

— И за какво го използваш?

— За нищо. Гледам го, държа го, усещам как пасва в ръката ми.

— Вземаш ли го навън?

— Не. Почти никога.

— Но понякога?

— Не. Е, случва се, но рядко.

— Носиш ли го в училище?

— Не. Само веднъж. Показах го на някои момчета.

— На кого?

— На Дерек, на Дилън. Май и на още двама-трима.

— Защо?

— Защото ми харесва. Да го видят и те.

— Използвал ли си го за нещо?

— За какво?

— Не знам. За каквото се използва нож — за рязане.

— Значи питаш дали не съм намушкал някого с ножа в парка „Колд спринг“?

— Не, питам дали изобщо си го използвал.

— Никога. Разбира се, че не съм.

— Значи просто го купи и го прибра в чекмеджето?

— Общо взето, да.