Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Имате ли предположения кой би могъл да подхвърли ножа?

— Възразявам. Въпросът подтиква свидетеля към догадки.

— Възражението се приема.

Ладжудис се замисли за малко, после въздъхна дълбоко и доволно — най-после бе успял да си свърши работата с професионален свидетел. Дъфи ме познаваше, смяташе ме за свой приятел, а и искаше да помогне по някакъв начин на Джейкъб. Личеше колко неловко се чувства на стола за свидетели, но това само правеше показанията му още по-заклеймяващи. Ладжудис очевидно си казваше: „Най-сетне, най-сетне…“.

— Нямам други въпроси — реши накрая той.

Джонатан се изправи пъргаво, отиде в далечния край на ложата на съдебното жури и се облегна на парапета. Ако можеше да влезе в самата ложа, сигурно би го направил.

— Или пък ножът може да е хвърлен там без никаква причина? — обърна се към Дъфи.

— Възможно е.

— Защото в парковете непрекъснато се изхвърлят какви ли не вещи, нали?

— Вярно.

— Значи когато казвате, че ножът може да е бил подхвърлен, за да ви подведе, това е догадка, нали?

— Да, обоснована догадка.

— Напълно безпочвена догадка, бих казал аз.

— Възразявам.

— Възражението се приема.

— Лейтенант, нека ви върна малко назад. Според вашите показания на местопрестъплението е имало много кръв — пръски, контактни петна, а разбира се, и тениската на жертвата е била просмукана с кръв.

— Да.

— Всъщност е имало толкова много кръв, че според вашите показания, когато сте започнали да търсите заподозрени в парка, всъщност сте издирвали човек, изцапан с кръв. Нали това казахте?

— Да, търсихме някой, по когото би могло да има кръв.

— Много кръв ли?

— Не бях сигурен в това.

— Хайде де. Според вашите показания особеностите на раните показват, че нападателят на Бен Рифкин вероятно е стоял точно пред него, нали?

— Да.

— Според вашите показания е имало пръски от кръв.

— Да.

— Тоест кръвта е изскачала под налягане от раните, така ли?

— Да, но…

— Всъщност при наличие на толкова изтекла кръв, при толкова тежки наранявания бихме могли да допуснем, че по нападателя е останала много кръв, защото с шуртяла от раните, нали?

— Не е задължително.

— Не е задължително, но е твърде вероятно, нали, детектив Дъфи?

— Вероятно е.

— Разбира се, нападателят е трябвало да стои съвсем наблизо до жертвата при намушкването, на една ръка разстояние — очевидно е, нали?

— Да.

— И не е могъл да избегне този фонтан от кръв?

— Не бих използвал думата „фонтан“.

— И не с могъл да избегне пръскащата кръв, нали?

— Не мога да твърдя това.

— А описанието на Джейкъб с кръв по него, когато е отишъл на училище… чули сте го от неговия приятел Дерек Ю, нали?

— Да.

— И Дерек Ю е казал, че на дясната ръка на Джейкъб е имало малко кръв, нали?

— Да.

— А на дрехите?

— Не.

— На лицето или друга част от тялото?

— Не.

— На обувките?

— Не.

— И това напълно съответства на казаното от Джейкъб, когато е обяснил на своя приятел Дерек Ю, че е намерил тялото след нападението и тогава го е докоснал с дясната си ръка?

— Да, съответства, но не е единственото възможно обяснение.

— Разбира се, Джейкъб е бил на училище онази сутрин, нали?

— Да.

— И знаем, че е дошъл в училището само минути след убийството, нали?

— Да.

— Кога започват учебните занятия в „Маккормик“?

— В осем часа и трийсет и пет минути.

— Известно ли ви е кога е извършено убийството според заключението на съдебния лекар?

— Между осем часа и осем часа и трийсет минути.

— Но Джейкъб е бил на мястото си в осем часа и трийсет и пет минути без никаква кръв по себе си?

— Да.

— А ако ви предложа хипотезата, че написаният от Джейкъб разказ, който ви е впечатлил толкова и според вас е едва ли не писмено самопризнание, ако ви предложа доказателства, че Джейкъб не е съчинил фактите в този разказ, че всички подробности в него вече са били добре известни сред учениците в „Маккормик“, това би ли повлияло на мнението ви за значението на този разказ като доказателство?

— Да.

— Да, разбира се!

Дъфи го гледаше безстрастно като играч на покер. Неговата задача беше да казва колкото може по-малко, да премълчава всяка излишна дума. Ако се впуснеше в подробности, можеше само да улесни защитата.

— А сега относно ролята на Анди Барбър в разследването — твърдите ли, че вашият приятел Анди е направил нещо неправилно или неуместно?

— Не.

— Можете ли да посочите някакви негови грешки или подозрителни решения?