Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Жертвата лежеше на възвишение с главата надолу по склона. Тялото беше извито така, че главата беше обърната към небето, а долната половина и краката лежаха настрани.

— Какво направихте след това?

— Доближих трупа с детектив Питърсън и господин Барбър. Детектив Питърсън ми посочи детайлите от местопрестъплението.

— Какво ви показа той?

— Горе на възвишението, близо до пътеката, имаше много пръски от кръв. Виждах следи от капки, които бяха сравнително малки, с диаметър не повече от два сантиметра. Имаше няколко по-големи петна, които наричаме контактни петна. Те бяха по листата.

— Какво е контактно петно?

— Когато повърхност с несъсирена кръв допре друга повърхност и кръвта се пренася върху нея, се образува контактно петно.

— Опишете контактните петна.

— Те бяха няколко, надолу по склона. Първите бяха дълги десетина сантиметра, а по-надолу бяха по-плътни и дълги, имаше повече кръв.

— Разбирам, че не сте криминалист, но в онзи момент у вас възникнаха ли някакви предположения какво означаваха тези следи от кръв?

— Да, имах предположения. Изглеждаше, че убийството е извършено близо до пътеката, където бяха капките кръв, после тялото е паднало или с било блъснато надолу по склона и се е плъзнало по корем, като е оставило дългите контактни петна по листата.

— Ясно, а след като стигнахте до тези предположения, какво направихте?

— Слязох да огледам трупа.

— Какво видяхте?

— Имаше три рани на гърдите. Малко трудно беше да ги различа, защото фланелата отпред беше просмукана с кръв. Имаше много кръв и около трупа, явно изтекла от раните.

— Забелязахте ли нещо особено в тези петна от кръв, в изтеклата кръв около тялото?

— Да, няколко отпечатъка от подметки и други следи в кръвта, което означаваше, че някой е стъпвал в още несъсирената кръв.

— Какви заключения направихте от наличието на тези отпечатъци?

— Очевидно някой бе стоял или коленичил до трупа скоро след убийството, когато кръвта още е била течна, и са се образували отпечатъците.

— Знаехте ли вече за жената, която е бягала в парка и е намерила трупа — Пола Джането?

— Да, знаех.

— Това как повлия на предположенията ви за отпечатъците?

— Смятах, че тя може да ги е оставила, но нямаше как да съм сигурен в това.

— До какви други заключения стигнахте?

— Ами имаше голямо количество кръв, изтекла по време на нападението. Тя бе опръскала земята, бе размазана и по листата. От разположението на раните по гърдите на жертвата прецених, че вероятно нападателят е бил точно пред убития. Затова допусках, че човекът, когото издирваме, може би има кръв по себе си. И може би носи оръжие, макар че ножът е сравнително малък и от него е лесно да се отървеш. Но кръвта правеше най-голямо впечатление. Мястото беше направо залято с кръв.

— Забелязахте ли нещо друго по жертвата, особено по ръцете?

— Да, ръцете не бяха нито порязани, пито наранени по друг начин.

— Какво ви подсказваше това?

— Липсата на рани от самоотбрана подсказваше, че убитият не се е борил с нападателя, което може би означаваше, че е бил изненадан или изобщо не е очаквал нападението, както и че не е имал шанс да вдигне ръце, за да пресрещне ударите.

— А това би означавало, че е познавал нападателя, така ли?

Джонатан пак се намеси.

— Възразявам. Това са догадки.

— Възражението се приема.

— Добре, какво направихте след това?

— От убийството не бе минало много време. Паркът беше блокиран и ние го претърсихме незабавно, за да проверим има ли хора в района. Претърсването бе започнало, преди да пристигна там.

— Открихте ли някого?

— Намерихме няколко души, които бяха на голямо разстояние от местопрестъплението. Никой от тях не изглеждаше особено подозрителен. Нямаше никакви признаци те да са свързани, по какъвто и да е начин, с убийството.

— Нямаше ли кръв по тях?

— Не.

— И не носеха ножове?

— Не носеха.

— Значи можем да смятаме, че в първите часове на разследването не сте имали очевидни заподозрени?

— Да, така е.

— А през следващите няколко дни колко заподозрени успяхте да откриете и проучите?

— Нито един.

— Какво направихте след това? Как продължихте разследването?

— Е, разговаряхме с всеки, който можеше да има някакви сведения. Със семейството и приятелите на жертвата, с всеки, който можеше да е видял нещо в деня на убийството.

— Включително и със съучениците на жертвата ли?

— Не.

— Защо не?