Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Забавихме се малко, докато стигнем до тях. Родителите в града не се съгласиха лесно да говорим с децата. Имаше спорове дали е необходимо присъствието на адвокати и дали можем да претърсим шкафчетата и личните им вещи без съдебна заповед. Спореше се и за това дали е подходящо да използваме сградата на училището за тези разговори и с кои ученици ще ни бъде разрешено да говорим.

— Вие как реагирахте на това забавяне?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Честно казано, ядосвах се. Колкото повече изстиват следите, толкова по-трудно е престъплението да бъде разкрито.

— И кой се занимаваше със случая от името на прокуратурата?

— Господин Барбър.

— Андрю Барбър, бащата на обвиняемия?

— Да.

— По онова време виждахте ли нещо нередно във факта, че Анди Барбър се занимава със случай, свързан с училището на неговия син?

— Всъщност не. Тоест разбирах, че положението е такова. Но това не беше ясен случай както в Кълъмбайн — не знаехме дали ученик или ученици са убийците. Нямахме сериозна причина да предполагаме, че е замесено дете от училището, камо ли да се насочим конкретно към Джейкъб.

— Значи изобщо не сте се усъмнил в решенията на господин Барбър по този въпрос, дори мислено?

— Никога.

— Обсъдихте ли това с него?

— Веднъж.

— Ще повторите ли пред нас този разговор?

— Само казах на Анди, че за да си покрие… задните части, нали разбирате, може би е най-добре да възложи случая на някой друг.

— Защото виждахте конфликт на интереси ли?

— Виждах, че може да има връзка с училището, а човек никога не знае какво ще открие.

— Какво ви отговори той?

— Каза, че нямало конфликт, защото ако и неговото момче е застрашено от убиец, има още по-основателна причина да се стреми към разкриване на престъплението. После добави, че се чувства отговорен, защото живее в този град, тук убийствата са рядкост и хората ще бъдат много разтревожени. Искал да направи за тях каквото може.

Ладжудис се вторачи в Дъфи при последните думи.

— Господин Барбър — бащата на обвиняемия, предлагал ли е версията, че някой от съучениците на Бен Рифкин може да го е убил?

— Не. Нито я предлагаше, нито я изключваше.

— Но не е настоявал да се занимавате с версията, че Бен е убит от съученик?

— Не е прието да „настояваме“…

— Той опита ли се да насочи разследването към друга версия?

— Не разбирам. В какъв смисъл да „насочи“?

— Той имаше ли предвид други заподозрени?

— Да. Един мъж на име Лионард Пац, който живееше до парка и чието досие показваше, че може да е замесен. Анди искаше да проверим този заподозрян.

— Анди Барбър не беше ли единственият, който насочваше подозренията към Пац?

— Възразявам. Подвеждащ въпрос.

— Възражението се приема. Господин Ладжудис, това е ваш свидетел.

— Оттеглям въпроса. Накрая проведохте разговори с децата, съучениците на Бен в „Маккормик“, нали?

— Да.

— Какво научихте?

— Ами научихме, след известни усилия, защото децата не бяха много разговорчиви, че е имало продължителни раздори между Бен и обвиняемия, между Бен и Джейкъб. Бен е тормозил Джейкъб. Това ни накара да смятаме Джейкъб за заподозрян.

— Дори когато баща му все още ръководеше разследването ли?

— Някои действия в разследването се налагаше да бъдат извършени без знанието на господин Барбър.

Почувствах се като халосан с чук. Не бях чул нищо подобно до този момент. Предполагах, че е било така, но не и че самият Дъфи е участвал в това. Вероятно видя как помръкна лицето ми, защото в очите му се мярна безпомощно изражение.

— Как организирахте това? Имаше ли друг заместник на районния прокурор, който бе назначен да разследва случая без знанието на господин Барбър?

— Да. Вие.

— С чие одобрение бе направено това?

— На районния прокурор Лин Канаван.

— Какво открихте?

— Събрахме доказателства срещу обвиняемия — имал е нож, който би могъл да нанесе такива рани, имал е достатъчен мотив и най-важното, заявил е намерението си да се защити с ножа, ако жертвата продължи да го тормози. Освен това, когато обвиняемият отишъл в училището онази сутрин, на дясната му ръка е имало засъхнали капки кръв. Научихме това от приятел на обвиняемия — Дерек Ю.

— Обвиняемият е имал кръв на дясната си ръка?

— Да, според неговия приятел Дерек Ю.

— И е заявил намерението си да използва ножа срещу Бен Рифкин?

— Да, така ни каза Дерек Ю.

— И в един момент сте научили за разказ в сайт, наречен „Транжорната“?