Томас Харис - Черна неделя

— Тази нощ ще се качиш на лодката и сутринта, ако още си жив, ще ми се обадиш да ми кажеш, че си променил решението си да се обаждам на Корли, така ли?

— Да. — Настъпи тягостно мълчание. Кабаков трябваше да го наруши. — Лодката е частна и много луксозна. Лъки Лучано е държал яхтата си тук преди години. Също и други архипрестъпници. Каза ми го продавачът в магазина за стръв. Трябваше да купя цяла кофа скариди, докато науча всичко това.

— Защо не отидеш с Корли и с разрешение за обиск?

— Не пускат евреи.

— Ще вземеш и Мошевски, нали?

— Разбира се. Той ще се навърта наоколо.

— Давид?

— Да.

— Мисля, че те обичам.

— Благодаря, Рейчъл. — Окачи слушалката.

Не й каза, че пристанът е усамотен, че е заобиколен с шестметрова зидана ограда и осветен с прожектори. Нито че двама високи мъже с рязани пушки отваряха портата и патрулираха по кейовете.

Кабаков измина осемстотин метра надолу по виещия се път през храсталаците и покрай взетия под наем тласкач, който се блъскаше в шлепа. Паркира в един гъсталак и се изкачи на могилката, на която беше залегнал Мошевски с два бинокъла.

— Още е на борда — каза едрият мъж. — В проклетия пясък има бълхи.

Кабаков разгледа с бинокъла трите дълги кея, които се врязваха в езерото Уърт. На най-отдалечения имаше пазач, който бавно се разхождаше с килната назад шапка: Всички лодки излъчваха зловещата атмосфера на мръсни пари. Кабаков си представи какво би станало, ако на портата се появеше полиция с разрешение за обиск. Щяха да дадат тревога и да изхвърлят всичко незаконно във водата. На борда на лодката на Сап сигурно имаше някаква улика. Или в главата му. Нещо, което щеше да го заведе при арабите.

— Излиза обади се Мошевски.

Кабаков закова бинокъла на зелената спортна лодка, закотвена в редицата на централния кей. Сап се изкачи на палубата и заключи вратата след себе си. Беше във вечерно облекло. Скочи от носа в гумена лодка, закара я до кея и се прехвърли на него.

— Защо ли не се придвижи по яхтата си и не скочи направо на кея? — измърмори Мошевски, свали бинокъла и потърка очи.

— Защото е включил алармената инсталация — уморено отвърна Кабаков. — Хайде да действаме.

Кабаков бавно плуваше в мрака под кея, като внимаваше да не налети на някой от коловете. Паяжините, увиснали от талпите над главата му, го докосваха по лицето, а от миризмата прецени, че наблизо плува умряла риба. Спря, хвана се за невидим кол и обгърна с крака водораслите, увили го под водата. Изпод дългия кей проблесна светлинка и той видя квадратните очертания на моторните яхти, привързани към него.

Преброи от дясната страна седем яхти. Трябваше да отмине шест от тях. На петдесет сантиметра над него, от долната част на кея, стърчаха гвоздеи, с които бяха приковани талпите. Приливът щеше да се отрази зле на скалпа му. По врата му пролази паяк и той се потопи, за да го удави. Водата имаше вкус на мазут.

Кабаков чу женски смях и подрънкване на лед в чаши. Намести раницата с инструментите на гърба си и заплува отново. Май беше тази. Заобиколи някакъв омотан ръждясал кабел и спря точно под ръба на кея. Корпусът на яхтата се чернееше над главата му.

Тук въздухът не беше толкова тежък, пое дълбоко дъх и погледна светещия циферблат на часовника си. Бяха минали петнайсет минути, откак Мошевски привърза лодката им в края на пристана и той се прехвърли през борда. Надяваше се Сап да яде бавно десерта си.

Очевидно имаше някаква алармена система. Може би чувствителна спрямо натиск изтривалка пред отворената врата на кабината или нещо по-сложно. Кабаков заплува покрай лодката, докато видя кабела, който я свързваше с източника на ток на брега. Откачи го от контакта на корпуса. Ако алармената инсталация се захранваше с ток от брега, нямаше да се задейства. Чу стъпки и се вмъкна отново под кея. Отгоре затропаха тежки стъпки и хвърлиха в лицето му парче пръст.

Не, реши той, ако алармената инсталация беше негова, щеше да я направи независима от бреговите източници на ток. Нямаше да се прехвърля през кърмата. Щеше да влезе, както Сап беше излязъл.

Заплува към тъмното петно под припламващата светлинка на носа. Две въжета, предназначени да поемат прилива, висяха от носа към коловете на кея. Кабаков се заизкачва с ръце, докато се улови за подпората на парапета на носа, и се огледа. Видя каютата на съседната яхта. Мъж и жена седяха на дивана с гръб към него. Целуваха се. Главата на жената изчезна. Кабаков се покатери на носа и залегна върху предното стъкло на кабината за управление. Кабината го скриваше от палубата. Стъклото беше плътно затворено. Напипа люка.