Андрю Грос - Синята зона

Кейт позволи на кучето да я издърпа по-нататък по улицата. Олива пъхна ръце в джобовете на коженото яке, за да ги предпази от студа. После провери пистолета си и я последва отблизо. Когато стигнаха до витрината на малката бакалия, където се отбиваше от време на време, Кейт се обърна назад.

— Олива, нали нямаш нищо против да си купя паста за зъби? Или трябва да звъннеш на Кавети и да попиташ дали не трябва да влезеш с мен и да ми помогнеш и в това?

— Не, мисля, че можеш да се справиш — Фреди вдигна ръце, сякаш се предава. Познаваше женския гняв и не искаше тя да му се ядоса. — Пет минути. Знаеш пра…

— Аха — завъртя Кейт очи, — знам правилата.

Тя повлече Фергъс и влезе вътре. Познаваха я и изглежда нямаха нищо против да влиза с него. Тя го върза отвътре до входа и отправи кисела гримаса към Фреди.

„Добре де, добре, само си върша работата.“

Олива се върна при колата и се облегна на предния капак, като държеше магазина под око. Радиостанцията избръмча. Дженкинс. Неговата смяна. Ще бъде тук в шест. Олива погледна часовника си. Оставаха двайсет минути. Значи няма да е твърде скоро. Беше готов да се прибере вкъщи, да си вземе парите за трите часа и половина, да отвори някоя бира. Тази вечер малката му женичка бе приготвила любимото му ястие. Риба по веракрузки. Може би дори щяха да дават мач на „Никс“ по телевизията.

Вниманието му се отклони към група деца в баскетболни фланелки, които идваха надолу по улицата. Едното се опитваше да мине с дрибъл покрай другото. Не беше никак зле. Фреди се сети как някога на Бейчестър Авеню, където бе отраснал, той самият се справяше с топката доста добре.

Отново погледна надолу по улицата към бакалията. „Боже, тая сигурно проверява всяка марка паста за зъби в магазина.“ Минаха няколко минути. Не искаше да дразни момичето. Утре пак щяха да се видят. И вдругиден — отново. Но по едно време на Фреди му хрумна, че беше минало доста време. Достатъчно да се купи зъболекарски кабинет, да не говорим за паста за зъби. Внезапно лошо предчувствие загриза стомаха му.

Нещо не беше наред.

Олива се отблъсна от капака на колата и излая в радиостанцията:

— Финч, отивам в магазина. Нещо не ми харесва.

Той мина през вратата. Първото, което видя, го успокои. Фергъс седеше там с каишка, вързана за стойката с вестници. Кейт не можеше да е далече.

Тогава забеляза парчето хартия, пъхнато под нашийника на Фергъс. Щом го разгърна, всяка клетка в тялото му замръзна.

На бележката пишеше:

„Олива, погрижи се Фергъс да се изпишка на път за вкъщи. Съпругът ми ще се върне около шест.“

Олива смачка хартията.

— Кучка!

Той профуча край тезгяха и се стрелна тревожно между рафтовете. Зад секцията с месото имаше врата, която водеше навън. Олива излезе през нея. Тя го изведе на пасаж, който се вливаше в Осма улица, в съвсем различен район. Пасажът бе пуст. Дете в престилка трупаше на купчина щайги и кашони.

— Накъде отиде тя, мамка му? — извика му Олива.

Малкият извади слушалката на айпода от ухото.

— Къде е отишъл кой, човече?

Фреди Олива затвори очи. Как щеше да обясни това? Някой се опитваше да убие това момиче. Баща й вероятно бе ликвидирал колега агент. Той стовари дланта си върху тухлената стена.

Кейт Рааб беше изчезнала.

Луис Прадо спря черния си кадилак на половин пряка преди боядисана в синьо къща в пълния с дървета Орчард Парк, Ню Йорк, разположен малко извън Бъфало. Изгаси светлините. „Тихо е тук“, помисли си Луис. Деца, familias 56 56 Families (исп.) — семейства. — Б.ред. … баскетболни кошове над гаражите. Не изкривени и ръждясали като онези там, където беше израснал. Тук никога нямаше да се случи нищо лошо. Наистина ли?

Той се протегна за бинокъла и през лещите за нощно виждане различи два прегърбени силуета в цивилния форд, паркиран точно срещу къщата с покрив, покрит със сини дървени плоскости.

Шофьорът зад волана имаше вид на полузаспал. Другият пушеше цигара, като вероятно размишляваше какъв кутсузлия е да му се падне тази задача. Луис огледа улицата. Нямаше бусове или камионетки, обичайните наблюдателници, където биха могли да се крият още агенти. Освен двамата federates във форда не виждаше други наоколо.

Камионът на някаква пералня зави по улицата и спря пред съседната къща. Доставчикът изскочи от кабината и остави пакет пред входната врата. После натисна звънеца. Луис Прадо знаеше, че следващия път, когато дойде тук, щеше да настане голяма касапница. Точно както с федералния агент в Чикаго. Беше жестоко. Тя бе много добре обучена и му трябваха всички придобити умения и особено здрав стомах. Но това беше помогнало. Накрая те научиха каквото трябваше. Това го беше довело тук.