Дейвид Балдачи - Част от секундата

— А Милдред навярно е заспала от джина — каза Кинг. — И тя обича да си пийва.

Джоун добави:

— Онази болногледачка очевидно е знаела, че двамата пият и не спят заедно. След като е разбрала какво пие Мартин и къде си държи запасите, към които Милдред никога не посяга, вече е разполагала с метода за убийство. Имала време да избяга много преди момента на престъплението.

Ренълдс кимна.

— Можели са да го убият по разни начини, но са държали да избягнат аутопсията, която би провалила графика им. Мартин е трябвало да умре в леглото си. Точно така станало, Милдред го открила там и решили, че е умрял от естествена смърт, макар лекарите да казват, че смъртта от метанол съвсем не е спокойна. А при обмяната на веществата метанолът се превръща във формалдехид, който също е отровен, но после се окислява до мравчена киселина Тя пък е шест пъти по-смъртоносна от метанола.

— Значи на практика Мартин е бил балсамиран още преди да попадне в погребалното бюро — каза Кинг.

— Правилно. Според сътрудниците на Бруно по план било предвидено през онзи и следващия ден кандидат-президентът да присъства на няколко срещи. В погребалното бюро било прието телата на покойниците да остават по два дни за поклонение. Мартин умира в понеделник и същата вечер го откарват в бюрото. Тялото е изложено в сряда и четвъртък, а погребението е предвидено за петък. Бруно пристига в четвъртък.

— И все пак времето ги е пришпорвало здравата — отбеляза Джоун.

Ренълдс сви рамене.

— Вероятно нищо повече не са могли да направят. Как иначе да го вкарат в погребалното бюро? Едва ли биха го поканили в дома на Мартин. Трябвало е да избират: или бюрото, или нищо. Рискували са, не ще и дума, но успяха.

— И нито едно от сведенията за жената не е вярно, нали? — каза Джоун.

Ренълдс кимна.

— Както гласи шаблонният израз, просто е потънала в земята.

— Описание?

— Жена на възраст, някъде над петдесет, среден ръст, леко набита фигура. Прошарена кестенява коса, но може и да е боядисана. И сега обърнете внимание. Казала на Милдред, че името й е Елизабет Бордън.

— Елизабет Бордън! — възкликна Кинг. — Като Лизи Бордън от детската песничка, която накълцала майка си на четирийсет парчета.

— А като видяла какво е сторила, накълцала баща си на четирийсет и едно — добави Джоун.

— Значи си имаме работа с хора, надарени с извратено и много зловещо чувство за хумор — каза Ренълдс.

Джоун го погледна втренчено.

— Добре, значи са интелигентни и начетени убийци. Но все пак си остават престъпници.

— Е, още веднъж благодаря за помощта. Не знам докъде ще стигнем, но поне разполагаме с повече, отколкото преди.

— Какво ще стане с Милдред? — попита Кинг.

Ренълдс сви рамене.

— За глупост не се полага арест, иначе би трябвало да приберем поне половината население. Ако не изровим нещо подсъдно, няма от какво да се бои. Но ако участваше в престъплението, сигурно щеше да се отърве от бутилката.

— А сега, Дон — каза Джоун с предразполагаща усмивка, — не че искам да ми се отплащаш, но…

Ренълдс се усмихна.

— Чух, че разследваш изчезването на Бруно по поръчение на близките. Чудесно. Знам, че няма да извършиш някоя глупост, а и вече откри нещо, което бяхме пропуснали, тъй че ако ти трябва помощ, само кажи.

— Колко странно, че го споменаваш. Тъкмо съм си подготвила списък.

Докато Джоун и Ренълдс водеха професионален разговор, Кинг гледаше как Милдред Мартин излиза от залата за разпити. Вече не беше същата. При първата среща му се стори словоохотлива, енергична и закачлива, а сега сякаш се готвеше да последва покойния си съпруг.

След като Ренълдс си тръгна, Кинг погледна Джоун.

— А сега накъде?

— Отиваме в погребалното бюро.

— Федералните вече са го претърсили милиметър по милиметър.

— Да, със същия успех както при Милдред Мартин. Освен това обичам погребалните бюра. Най-пикантните клюки за покойниците обикновено идват от техните приятели .

— Джоун, наистина си много цинична.

— И това е една от най-привлекателните ми черти. Признай го.

Полицаите откараха Милдред Мартин до дома й, после си тръгнаха. На съседния ъгъл в мрака се спотайваше черен автомобил с двама бдителни агенти от ФБР.

Старата жена влезе, залитайки, в къщата и заключи вратата. Отчаяно се нуждаеше от едно питие. Защо бе сторила всичко това? Нещата вървяха идеално, а тя обърка цялата работа, но после се поправи. Да, поправи се. Всичко беше наред. Тя посегна към джина и си наля пълна чаша със съвсем малко тоник.