Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— А ако публикува разкритията си в „Магрудър Газет“, ударът ще бъде двоен, нали? — иронично каза Мишел.

— Наскоро са удължили пистата за големи самолети и са получили средства за строителство на нови спални помещения уж за обучения на бойци срещу тероризма — подхвърли Шон. — Какво мислите за това?

— Елате да ви покажа какво мисля — изправи се Саут.

Насочиха се към съседната стая. Шон изостана няколко крачки, след което се върна и направи няколко бързи снимки на сателитната карта на Кемп Пиъри, използвайки камерата на мобилния си телефон. На голямата маса в другата стая имаше огромна карта на района.

— Тук бяха Биглърс Мил и Магрудър. — Саут заби пръст в част от територията на Кемп Пиъри. — Виждате ли колко много солидни и добре построени къщи има, с хубави улици и всичко останало? При наличието на толкова много и запазени жилища те получават пари да строят още? Не виждам смисъла!

— Може би къщите се нуждаят от ремонт или просто са ги съборили — обади се Мишел.

— Не е така — поклати глава Саут. — Вече ви казах, че съм говорил с хора, които работят там. А ако тръгнеш да разрушаваш цели квартали, нали някъде трябва да извозиш отпадъците? Тук не се е случило нищо подобно. — Пръстът му се премести на друг участък от картата. — На територията на Кемп Пиъри е Порто Бело — единственият обект от Националния исторически регистър, който никога няма да бъде отворен за широката публика. Там е бил домът на Джон Мъри, четвърти граф на Дънмор и последен кралски представител и губернатор на Вирджиния. Дори ЦРУ не може да го докосне, без да си навлече огромни неприятности.

— Но как подобна резиденция се е озовала в Кемп Пиъри? — попита Мишел.

— Официалната резиденция на Дънмор е била в Уилямсбърг, а в Порто Бело се е намирала ловната му хижа. Офейкал е там по време на Войната за независимост, когато армията на Уошингтън била пред стените на града. После, обзет от панически ужас, страхливецът се качил през нощта на някакъв британски кораб и отпътувал за Англия. В Норфък има улица на негово име. Не в негова чест, разбира се, а като последното място, където гаднярът със синя кръв е бил в Америка. Но исках да кажа, че ако там разполагат с много готови жилища, защо им е да строят нови?

— Имате ли познати в Кемп Пиъри, на които можете да разчитате?

— Ако имах, щях да ги използвам. Събирам откъслечна информация, най-често от обикновени работници. Няма кой да ми даде списъка с пътниците на някой от големите самолети, ако това имате предвид. — Пръстът му се плъзна по картата. — Тук почти непрекъснато тренират паравоенни формирования. Да не им попадаш пред очите. Предполагам, че ги учат как да извиват вратове и да трошат гръбнаци. Или да убиват от името на правителството. ЦРУ може да ви убие по-добре от всеки друг. Извършват симулации на специални мисии по всички точки на света. Разполагат дори с метеорологични балони. С тях променят времето както си пожелаят — дъжд, сняг, всичко. Огромни машини за изкуствен вятър, други за жега. Поне така съм чувал.

— Това се прави с цел симулация на сражение в пустинята — обади се Мишел. — Като например в Афганистан.

Двамата с Шон останаха още няколко минути в компанията на Саут Фрийман, след което се сбогуваха с обещанието да го държат в течение. Той от своя страна обеща да ги запознае с всичко по-интересно, което научи.

— Кой знае, може пък да успея да си върна бащината къща — подхвърли на сбогуване Саут. — Би било страхотно, а?

Мобилният телефон на Шон иззвъня в момента, в който се качваха в джипа на Мишел.

— Кинг — натисна копчето той, послуша малко с вкаменено от изненада лице и извика: — По дяволите!

— Още някой ли е умрял? — погледна го Мишел.

— Да. А двама мъртъвци са още по-мъртви.

— Какво искаш да кажеш?

— Обади се шериф Хейс. Моргата току-що е хвръкнала във въздуха.

— Изтичане на газ — обясни шериф Хейс, втренчил мрачен поглед в овъглените останки на временната морга. Два офиса също бяха обгорени.

— Обичайното обяснение на причините — каза Мишел.

— Съдебният лекар е загинал, така ли? — попита Шон.

— Да. Работел е върху останките на Райвест. По ирония на съдбата от него не е останало нищо, годно за аутопсия.

— А труповете на Райвест и Мънк?

— Същата работа. Само кости и пепел.

— Не мислиш ли, че това е твърде удобно за някого?

— Аз казах ли ви да не ми се пречкате? — чу се заплашителен глас зад тях и тримата едновременно се обърнаха.