Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Мишел направи крачка напред и застана между Санди и Бари.

— Дай ми пистолета, Санди.

— Не. Искам да застрелям тази гадина.

— Дай ми го. Обещавам ти, че този път той ще влезе в затвора. Разполагам с достатъчно влиятелни връзки.

— Как ли пък не — изсмя се Бари.

— Млъкни, идиот такъв! — хвърли му унищожителен поглед Мишел, след което отново се обърна към Санди. — Заклевам се, че ще го вкарам в затвора! А сега ми дай пистолета.

— Махни се от пътя ми, Мишел! — извика Санди. — Достатъчно дълго чаках. Трябваха ми години, за да открия мръсника. Остави ме да го довърша!

— Той ти отне краката, лиши те от съпруг. Не му позволявай да отнеме и остатъка от живота ти.

— Какъв живот? На това ли му викаш живот?

— Можеш да помагаш на хората, Санди. Не е малко.

— Аз на себе си не мога да помогна, камо ли на другите!

— Но на мен ми помогна — каза Мишел и направи още една крачка напред. — Не си цапай ръцете с този боклук, Санди. Ти не си престъпник, не си убиец. Ти си добър човек, а това е нещо, което не бива да ти бъде отнето.

Пистолетът в ръката на жената леко трепна.

— Съжалявам, Мишел — промълви тя. — Не мога да го убия, въпреки че заслужава да натисна спусъка.

— Точно така. Дай ми пистолета.

— Сбогом, Мишел.

— Какво?!

Санди опря дулото в слепоочието си и натисна спусъка. Прозвуча остро изщракване. Санди натисна още веднъж, после още веднъж. В очите й се появи дълбоко смайване. Мишел протегна ръка и й отне пистолета.

— Добре, че навреме се сетих да извадя патроните — каза тя.

— Но как разбра? — смаяно я погледна Санди.

— От пръстта под ноктите ти и по пода в стаята ти. Никой не рови в саксиите току-така. Разбрах, че там криеш нещо.

— Защо просто не сте взели пистолета? — обади се единият от полицаите. — Ако не бяхте ни направили знак, със сигурност щяхме да я застреляме!

— Защото тя трябваше да го преживее — отвърна Мишел и взе треперещата ръка на Санди между дланите си. — За да бъде наясно какво може и какво не може да направи. — Усмихна се на разстроената си приятелка и добави: — Понякога това е най-добрата терапия.

— Знаела си за Бари? — промълви Санди.

— Не знаех, че той е убил съпруга ти, но видях, че го следиш. Пистолетът потвърди подозренията ми. Но нямах представа, че е включен в Програмата за защита на свидетелите.

— Между другото, не е зле да се обадиш във Вашингтон и да потърсиш човека, който отговаря за мен — обади се с нарастващо самочувствие Бари. — Казва се Боб Труман.

— Боби Труман? — проясни се лицето на Мишел.

— Познаваш ли го? — изненадано я погледна Бари.

— Разбира се. Спечелих сребърен олимпийски медал в един екип с дъщеря му. Боби е много добър човек. Сигурна съм, че когато научи какви си ги вършил, няма да видиш слънцето, преди да си чукнал осемдесет. Днес май е щастливият ми ден.

Полицаите отведоха Бари, който риташе и ругаеше като бесен. Единият от тях поиска да арестува и Санди, но Мишел бързо го разубеди.

— Наистина ли искаш да попълваш още цял куп формуляри? — попита тя. — Не си ли даваш сметка, че зад нея ще застанат всички омъжени жени в Америка, а вас ще ви обвинят във всички земни грехове? — Посочи към брачната халка на единия от тях и добави: — Бъдете сигурни, че и собствените ви жени ще ви презрат!

Полицаят трепна и нервно се извърна към партньора си.

— Оръжието не беше заредено все пак…

— Окей, забравяме! — кимна онзи. — Но ще конфискуваме пистолета.

Мишел отведе Санди в стаята й и остана известно време при нея. Когато се прибра в своята, откъм банята долетя тихо скимтене.

— Господи, Черил! — скочи тя и отвори вратата. Съквартирантката й почти падна в ръцете й. — Извинявай, но съвсем забравих за теб!

Отведе я до леглото и вдигна сламката й от пода. Но за огромна нейна изненада Черил отказа да я засмуче, а се притисна още по-силно в нея.

— Тази вечер има една наистина хубава беседа за неправилното хранене — усмихна се Мишел и притисна мършавото й тяло към себе си. — Искаш ли да отидем заедно, но след вечеря?

— Ти нямаш смущения в храненето — отвърна с треперещ глас Черил.

— Как да нямам?! — вдигна вежди в престорен ужас Мишел. — Снощи изядох цели две порции стек „Солсбъри“! И което е още по-ужасно — беше ми вкусно! Ако това не е неправилно хранене, не знам кое е!

Шон си опаковаше багажа, когато някой почука на вратата на стаята му.

— Влез.

Чамп Полиън застана на прага, после бързо влезе вътре.