Дейвид Балдачи - Обикновен гений

А сега по въпроса за квантовите компютри. Материалите, свързани с тях, са напълно автентични — или поне толкова автентични, колкото лаик като мен може да обхване сложните концепции и да ги предаде на читателя в максимално разказвателна и занимателна форма. По света действително съществуват научни институти, корпорации и цели държави, които са се впуснали в бясна надпревара за тяхното създаване. И когато някой го направи, животът реално ще претърпи коренна промяна. В каква посока и до каква степен мога само да гадая. Това ще зависи единствено от онзи, който ги създаде пръв. Голяма помощ в тази насока ми оказа книгата „Пряк път през времето“ на Джордж Джонсън.

В нея се разказва за тайни кодове и шифри, описва се животът на някои от най-добрите криптоаналитици. Именно те ме вдъхновиха за имената на някои от героите в този роман. Ще ги изброя поред:

1. Чамп Полиън е прототип на гениалния френски лингвист Жан-Франсоа Шамполион, който успява да разгадае скрития смисъл на картушите за Птоломей и Клеопатра. Благодарение на неговите открития учените разчитат в оригинал историята на египетските фараони.

2. Майкъл Вентрис е името на човека, който пръв установява, че „глинените плочки“, открити на остров Крит, са изписани на старогръцки с т.нар. линейно писмо.

3. Фамилното име на Алиша Чадуик идва от Джон Чадуик — изключителен познавач на старогръцкия език. Той помага на Вентрис при дешифрирането на надписите върху „глинените плочки“. По любопитно стечение на обстоятелствата тяхното откритие става обществено достояние в годината, в която е покорен Еверест. И съответно получава названието „Еверест на гръцката археология“.

4. Фамилното име на Иън Уитфийлд е заимствано от Уитфийлд Дифи — откривателя на революционния асиметричен код, който измества напълно използвания дотогава симетричен код. В случая симетрията не означава нищо друго освен начин за декодиране, който е огледално копие на начина за кодиране.

5. Малкото име на Мъркъл Хейс идва от Ралф Мъркъл, който работи в екип с Дифи и професор Мартин Хелман от Станфордския университет върху революционната технология за приложната публична криптография, която окончателно решава проблемите, свързани с достъпа и разпространението на кодовете.

6. Фамилията на Лен Райвест е заимствана от Рон Ривест, който е един от създателите на РСА — системата за криптография на асиметричния публичен ключ, намираща широко приложение в днешно време. Той работи в екип с Ади Шамир и Ленърд Ейдълман.

7. Фамилията на Мънк Тюринг идва, разбира се, от Алън Тюринг. В книгата са използвани действителни детайли от живота му. Същото се отнася и за Чарлс Бабидж и Блез дьо Виженер, които са действителни личности.

8. Фамилията на Валъри Месълайн няма нищо общо със света на криптографията. Но студентите по история без съмнение ще направят връзката. Предлагам им един ключ: за разлика от гениално асиметричния РСА фамилното име и характерът на Валъри са абсолютно симетрични.

И тъй, какво говори името на всеки един от нас? Много, особено в книга като „Обикновен гений“!

Историята на Кемп Пиъри е фактологически вярна, резултат на продължителни проучвания от моя страна. Но нещата, които се случват там, са изцяло плод на въображението ми. Това е така, защото едва ли някой писател би получил разрешение да проучва дейността на такива бази. В тази връзка имам една молба към читателите на този роман (ако случайно им попадне в ръцете), които действително работят на подобни места: моля, не забравяйте, че събитията в Кемп Пиъри са измислени, също както и героите и диалозите, свързани със секретната база. Те нямат нищо общо нито с вас, нито с работата, която вършите в полза на родината. Известна с наименованието „Тайното място“ сред местните жители, базата Кемп Пиъри заслужава да се поразходите покрай нея и толкоз. Всъщност не става. Защото ЦРУ ще откаже да признае, че такова нещо изобщо съществува.

Идеята за „Обикновен гений“ ми хрумна, след като прочетох някои неща за шифъра на „Бийл“. Под това име се крие абсурден феномен — нещо като „публична тайна“. На практика „Бийл“ представлява изключително сложен шифър, състоящ се от три страници цифри. Според легендата той е създаден в началото на XIX век от Томас Джеферсън Бийл, който е закопал съкровище за десетки милиони долари. По непотвърдени данни първата част от него била разшифрована от приятел на приятел на въпросния мистър Бийл. Като ключ той използвал прословутата Декларация на независимостта, буквите на която съответствали на определени числа в шифъра. Например третото число в него е 24, което означава, че трябва да се потърси двайсет и четвъртата дума в текста на споменатата Декларация. Намираме я и установяваме, че тя е „друг“. Вземаме първата буква от нея и я вкарваме на мястото на шифъра. По този начин се образуват думите.